Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
За момент кралят остана със зяпнала уста, защото не бе сигурен дали да вярва на ушите си. Той се взря в хипнотизиращите очи на Престор, очаквайки смешния завършек на този глупав виц. Но когато не чу нищо такова, Теренас най-накрая отрони тихо:
— Да не те е напуснал разсъдъкът ти, моето момче? Дори да се шегуваш с тези неща е невероятно възмутително и…
— Знай, че и ти няма да си спомняш нищо от този разговор. — Лорд Престор се наведе напред, очите му приковаха погледа на Теренас и отказаха да го пуснат. — Както никой от тях няма да си спомня какво всъщност съм му казал. Всичко, което ще помниш, моя надута марионетке, е, че аз съм ти гарантирал политическо надмощие. Но за да бъде постигнато това, се изисква моето назначаване за владетел на Алтерак. Разбираш ли ме?
Теренас вече не разбираше нищо друго. Престор трябваше да бъде избран за монарх на опустошеното кралство. Изискваха го сигурността на Лордерон и стабилността на Алианса…
— Добре, виждам, че разбираш. Сега ще се върнеш на мястото си и точно когато преговорите са към своя край, ще обявиш смелото си предложение. Греймейн вече знае, че той ще реагира най-хладно, но след няколко дни ще се съгласи. Праудмуър винаги би те последвал, а след като пообмисли малко ситуацията, Торас Тролбейн също ще приеме безропотно моето възкачване на трона.
Нещо се обаждаше в мислите на краля, някаква идея, която бе заставен да изрази.
— Никой… никой владетел… не може да бъде избран без… без съгласието на Даларан и Кирин Тор… — Той се бореше да довърши мисълта си. — Те също са членове на Алианса…
— Но кой би могъл да се довери на някакви си магьосници? — напомни му Престор. — Кой би могъл да знае целите им? Нали точно затова още от самото начало те накарах да ги държиш настрана от този въпрос? Магьосниците не заслужават доверие и рано или късно те трябва да бъдат премахнати.
— Премахнати… прав си, разбира се.
Усмивката на Престор се разшири, разкривайки доста по-голям брой зъби от нормалното.
— Аз винаги съм прав. — Той прегърна дружелюбно Теренас. — А сега е време да се върнем при останалите. Ти си доволен от моя напредък. След няколко минути ще обявиш предложението си и ще продължим по-нататък.
— Да…
Стройната фигура поведе краля обратно към другите монарси, а през това време мислите на Теренас се завърнаха към предстоящата задача. Ужасяващите думи на Престор бяха заровени дълбоко в съзнанието на краля — точно там, където ги искаше облеченият в черно благородник.
— Харесва ли ви брендито, приятели мои? — попита Теренас останалите. След като те кимнаха, той се усмихна и заяви: — По една каса ще тръгне оттук заедно с вас, подарък от мен за вашата визита.
— Великолепна проява на приятелство, не мислите ли? — подкани Престор партньорите на Теренас.
Те пак кимнаха, а Праудмуър дори вдигна тост за монарха на Лордерон.
Теренас скръсти ръце.
— И благодарение на нашия млад приятел тук аз мисля, че всички ние ще си тръгнем дори още по-сближени отпреди.
— Все още не сме подписали никакво споразумение — напомни му Греймейн. — Дори не сме постигнали съгласие какво да направим по този проблем.
Теренас примигна. Идеалният увод. Защо да чака повече, за да направи грандиозното си предложение?
— Що се отнася до това, приятели мои — каза кралят, хвана ръката на лорд Престор и го заведе до председателското място на масата. — Мисля, че съм намерил решението, което ще се понрави на всеки един от нас…
Крал Теренас Лордеронски се усмихна леко на своя млад приятел, който дори не би могъл да си представи каква огромна награда е на път да получи. Да, той бе идеалният човек за този пост. Щом Престор застанеше начело на Алтерак, това щеше да осигури бъдещето на Алианса.
А след това щяха да се разправят с онези коварни магьосници от Даларан…
— Това е недопустимо! — избухна дебелият магьосник. — Те нямат причина да ни оставят настрана от това!
— Нямат — отвърна възрастната жена. — Но го направиха.
Магьосниците, които се бяха срещнали във Въздушната зала преди време, сега се бяха събрали отново там, но този път бяха петима. Онзи, когото Ронин познаваше под името Крас, не бе заел мястото си в магическата зала, но другите бяха прекалено загрижени за случилото се във външния свят, та да го чакат. Лордовете на ненадарените се бяха събрали да обсъждат алтеракската криза, без да поканят представител на Кирин Тор. Повечето от съвета уважаваха крал Теренас, както и неколцина от останалите монарси, но бяха притеснени, че владетелят на Лордерон бе свикал такива важни преговори без тяхно участие. Член на вътрешния съвет на Кирин Тор винаги бе присъствал на подобни събирания в миналото. Справедливостта го изискваше, защото Даларан винаги бяха стояли в предните редици на защитата на Алианса.