Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Внезапен порив на вятъра едва не повали Верееса на земята. Елфата успя да се задържи за дървото в последния момент, но чу в далечината ядосаните викове на рицарите и звучното потракване на незакрепени предмети, търкалящи се по земята.
Колкото бързо бе задухал вихърът, толкова бързо и утихна. Верееса отметна разчорлената коса от лицето си и хукна към лагера, уплашена, че Дънкан и останалите може да са били нападнати от някаква ужасяваща сила като дракона от предишния ден. За щастие, докато приближаваше, тя чу паладините вече да обсъждат как да оправят лагера си и когато пристъпи в него, Верееса видя, че освен разхвърляните по земята вещи и одеяла, нямаше почти никакви поражения.
Лорд Сентур се насочи към нея, а погледът му беше изпълнен със загриженост.
— Добре ли сте, милейди? Нарани ли ви нещо?
— Не. Вятърът ме изненада, нищо повече.
— Изненада всички ни. — Той потърка брадата си, вперил поглед в мрачния лес. — Не мисля, че обикновен вятър би задухал по този начин… — Той се обърна към един от своите хора. — Роланд! Удвои пазачите! Това може и да не е краят на тази странна буря!
— Слушам, милорд! — отвърна един слаб и блед рицар. — Кристоф! Джейкъб! Вземете…
Гласът му секна толкова внезапно, че Дънкан и Верееса погледнаха да видят дали мъжът не бе пронизан от някоя стрела. Вместо това го откриха, вперил поглед в един тъмен вързоп сред спалните чували. Тъмен вързоп, с очертаващи се изпънати крака и скръстени на гърдите ръце, застинал в позата на смъртник. Тъмен вързоп, смътно напомнящ Ронин.
Верееса и рицарите се струпаха около него, а един от мъжете донесе факла. Елфата клекна, за да огледа тялото. На мъждукащата светлина на факлата Ронин изглеждаше блед и притихнал и в началото тя не можа да определи дали той диша или не. Верееса посегна към бузата му…
И очите на магьосника се отвориха широко, стряскайки всеки един от тях.
— Рейнджър… много се радвам… да се видим отново…
След което очите му наново се затвориха и Ронин потъна в сън.
— Смотан магьосник! — изрева Дънкан Сентур. — Не можеш да изчезнеш подир смъртта на няколко човека, след което просто да се появиш сред нас и да заспиш! — Той посегна към ръката на заклинателя с намерението да го разтърси, но нададе вик на изненада в момента, в който пръстите му докоснаха тъмните одежди. Паладинът се втренчи в защитената си от металната ръкавица ръка, сякаш бе ухапан и изръмжа: — Обгръща го някакъв дяволски невидим огън! Дори и през ръкавицата имах чувството, че съм хванал нажежен въглен!
Въпреки предупреждението му Верееса бе длъжна да провери за себе си. Точно така тя почувства слабо парене, когато пръстите й докоснаха дрехите на Ронин, но усещането не беше толкова болезнено, колкото описаното от лорд Сентур. Рейнджърът си дръпна ръката и кимна за съгласие. Според нея нямаше причина точно в този момент да информира паладина за разликата.
Зад гърба си Верееса чу стържене на стомана, изваждана от ножница. Тя бързо вдигна очи към Дънкан, който вече възпираше младия рицар.
— Не, Уексфорд, един Рицар на сребърната ръка не би заклал враг, който не може да се защити. Петното върху нашата клетва би било прекалено голямо. Мисля, че трябва да го поставим под охрана за през нощта и да видим какво ще се случи с нашия заклинател на сутринта. — Обруленото лице на лорд Сентур придоби мрачен вид. — И по един или друг начин ще бъде въздадена справедливост, щом той се събуди.
— Аз ще остана на пост до него — намеси се Верееса. — Няма нужда от друга охрана.
— Простете ми, милейди, но вашата обвързаност…
Тя се напрегна, отправяйки към главния паладин най-твърдия поглед, на който бе способна.
— Поставяте под съмнение думата ми на рейнджър, лорд Сентур? Поставяте под съмнение думата ми? Да не би да предполагате, че аз ще му помогна да избяга?
— Не, разбира се! — сви рамене Дънкан. — Щом това желаете, значи така ще бъде. Имате позволението ми. Все пак да стоите на пост цяла нощ, без смяна…
— Такова е решението ми. Нима вие бихте направили нещо по-малко за човека, за когото сте отговорен?
Тук вече Верееса го хвана натясно. Най-накрая лорд Сентур поклати глава, след което се обърна към останалите воини и започна да раздава заповеди. След секунди рейнджърът и магьосникът останаха сами в средата на лагера. Ронин беше оставен да лежи върху две от одеялата, тъй като рицарите не знаеха как да си ги вземат, без да пострадат.