Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Пппросто влязох, о, милостиви господарю! Пристъпих и влязох! — Въпреки че бе полузадушено, противното дребосъче продължаваше да се усмихва.
Некрос се замисли. Гоблинът сигурно бе улучил момента, в който огненият голем бе дошъл на помощ на господаря си. Гоблините бяха ловки същества и често успяваха да влязат на места, които се смятаха за непристъпни, но дори този хитър пакостник, не би могъл да се вмъкне вътре по друг начин.
Той пусна зверчето на земята.
— Добре! Защо си тук? Какви новини носиш?
Гоблинът потърка гърлото си.
— Само най-важните, само най-важните, уверявам ви! — Озъбената усмивка се разшири. — Някога да съм ви лъгал, чудотворни господарю?
Въпреки че дълбоко в себе си Некрос бе уверен, че гоблините притежаваха по-малко чувство за чест дори от някой плужек, оркът трябваше да признае, че все пак този никога не го бе подвеждал. Съмнителни съюзници в най-добрия случай, гоблините играеха прекалено много собствени игрички, но винаги бяха изпълнявали задачите, възложени им от Дуумхамър, а преди него — от великия Блекхенд22.
— Говори тогава и побързай!
Дяволитият палавник кимна няколко пъти:
— Да, Некрос, да! Тук съм, за да ви съобщя, че е приведен в действие един план, всъщност повече от един, за освобождаване… — Той се поколеба, след което кимна с глава към изтощената Алекстраза. — … за причиняване на големи злини на мечтите на клана Драгънмоу!
Неприятно усещане пробяга по гръбнака на орка.
— За какво намекваш?
Гоблинът отново кимна с глава към дракона.
— Може би другаде, милостиви господарю?
Съществото имаше право. Некрос хвърли един поглед към своята пленница, която бе изпаднала в безсъзнание от болка и изтощение. Все пак трябваше да внимава повече, когато бе край нея. Ако шпионинът му бе донесъл новините, които очакваше, оркският магьосник не изпитваше желание кралицата на драконите да научава подробности.
— Много добре — изръмжа той. Некрос закуцука към изхода на пещерата, като вече разсъждаваше над предполагаемите новини. Гоблинът подскачаше до него, ухилен до уши. Некрос се изкушаваше да изтрие усмивката от лицето му, но за момента се нуждаеше от дребосъка. Обаче при най-дребния повод…
— В твой интерес е новините да си струват, Крил! Ясен ли съм?
Крил кимна, стараейки се да не изостава, а главата му се клатушкаше нагоре-надолу, като на някоя счупена играчка.
— Доверете ми се, господарю Некрос! Просто ми се доверете…
Пет
— Той няма нищо общо с експлозията — настоя Верееса. — Защо му е да прави такова нещо?
— Той е магьосник — отвърна равно Дънкан, сякаш това отговаряше на абсолютно всички въпроси. — На тях не им пука за живота и препитанието на другите.
Предразсъдъците на светия орден към магията й бяха пределно ясни и Верееса не се опита да оспори това заключение. Като елф тя бе израснала сред магия, дори самата тя можеше да прави дребни заклинания и затова не виждаше Ронин в ужасяващата светлина, в която си го представяше паладинът. Въпреки че смяташе Ронин за безразсъден, той не й изглеждаше толкова чудовищен, та да не му пука за живота на другите. Нима не й бе помогнал по време на бягството им от дракона? Защо му бе да рискува кожата си? И самичък би могъл да стигне до Хасик.
— И ако вината не е негова — продължи лорд Сентур, — тогава къде е изчезнал той? Защо няма и помен от него сред отломките? Ако е невинен, тялото му би трябвало да лежи до двамата ни братя, които загинаха при тази магия… — Мъжът поглади внимателно брадата си. — Не, вината за това нечестиво дело е изцяло негова, помни думите ми.
„Значи ще го преследвате като някое диво животно“ — помисли си тя. Защо иначе би призовал Дънкан десетима от най-добрите си мъже да яздят с него в търсене на изчезналия заклинател. Това, което Верееса първоначално бе приела за спасителна операция, бързо се бе превърнало в нещо друго. Когато тя и другите бяха чули експлозията, когато бяха видели разрушенията, елфата бе почувствала как сърцето я пробожда. Не само не бе успяла да опази спътника си жив, той бе загинал безпричинно ведно с още двама мъже. Обаче Дънкан го бе приел по друг начин от самото начало, особено когато при претърсването на отломките не бяха открили и следа от тялото на Ронин.
Най-напред тя си бе помислила за гоблините сапьори
22
Black (англ.) — черен; hand (англ.) — ръка. — Б.пр.