Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Въпреки грубиянския вид и безпардонното поведение кралят не подценяваше воина от юга. Политическите машинации на Греймейн бяха станали легендарни, като последната от тях не отстъпваше на останалите. Как бе успял да намеси мнението на Гилнеас в една ситуация, която въобще не засягаше далечното кралство, продължаваше да изумява Теренас.
— Все едно да заповядаш на вятъра да спре да духа — чу се един по-образован глас от срещуположния край на залата. — Дори там ще постигнеш по-голям успех, отколкото да накараш това същество да млъкне поне за секунда!
Всички се бяха съгласили да се срещнат в имперската зала — място, където в древните времена били договаряни и подписвани всички важни договори в целия Лордерон. Със своята богата история и древното, но внушително обзавеждане, залата придаваше аура от изключителна важност на всякакви преговори, които се провеждаха тук. А въпросът за Алтерак определено бе от значение за продължителността на съществуването на Алианса.
— Лорд адмирале, ако не ви харесва звукът на гласа ми — озъби се Греймейн, — здравата стомана може по всяко време да се погрижи завинаги да престанете да чувате него и всичко друго.
Лорд адмирал Делин Праудмуър скочи на крака с едно плавно, отработено движение. Стройният, обрулен от ветровете мореплавател посегна към меча, който обикновено висеше отстрани на зелената му флотска униформа, но неговата ножница издрънча на кухо. Същото се случи и с ножницата на Ген Греймейн. Единственото, с което всички се бяха съгласили неохотно от самото начало, бе решението никой от държавните глави да не носи оръжие по време на преговорите. Всички, дори Ген Греймейн, бяха приели да бъдат претърсени от стражници, подбрани сред Рицарите на сребърната ръка. Това бе единствената военна групировка, на която всеки имаше доверие въпреки нейната лоялност към Теренас.
Престор, разбира се, бе причината тази невероятна конференция да стигне дори до тази точка. Монарсите на големите държави рядко се събираха заедно. Те общуваха предимно чрез куриери и дипломати, като от време на време се провеждаше и по някое официално посещение. Само невероятният Престор бе способен да убеди притеснените съюзници на Теренас да оставят своите свити и стражи навън и да се съберат заедно, за да обсъдят проблема лице в лице.
Сега оставаше само да се появи и младият благородник…
— Лордове! Господа! — Изпитващ отчаяна нужда от помощ, кралят погледна към един суров мъж, застанал до прозореца, облечен в кожи въпреки относително топлото време по тези земи. Разчорлена брада и крив нос бяха единственото, което Теренас виждаше от грубоватото лице на Торас Тролбейн, но кралят знаеше, че въпреки задълбочения интерес, който Торас проявяваше към външната гледка, владетелят на Стормгард бе попил всяка дума, изречена от присъстващите. Фактът, че той не правеше нищо, за да помогне на Теренас в настоящата кризисна ситуация, служеше единствено като напомняне за бездната, която се бе създала между тях от началото на този влудяващ проблем.
„Проклет да бъде Перинолд! — помисли си кралят на Лордерон. — Проклет, че ни набута в това положение!“
Въпреки че рицарите от светия орден бдяха монарсите да не стигнат до размяна на удари, Теренас не се страхуваше толкова от физическо насилие, колкото от угасването на всяка надежда да задържи човешките кралства обединени. Дори за миг той не бе повярвал, че оркската заплаха е завинаги изкоренена. Хората трябваше да останат съюзени в този критичен момент. Щеше му се Андуин Лотар, лорд-регент на изгубеното кралство Азерот, да беше тук, но това бе невъзможно. Без Лотар му оставаше единствено…
— Лордове мои! Недейте така! Това държание определено не подобава на нито един от нас!
— Престор! — ахна Теренас. — Благословен да си!
Останалите се обърнаха към високата, безупречна фигура, появила се в голямата зала.
„Този човек има удивително въздействие върху по-старшите от него — помисли си кралят. — Влиза в залата и препирните секват. Непримирими врагове свалят оръжие и започват да говорят за мир!“
Да, определено най-правилният избор за замяна на Перинолд.
Теренас загледа как неговият приятел обикаля залата, поздравявайки всеки от монарсите поред, отнасяйки се с тях, сякаш бяха най-добрите му приятели. А може и наистина да бяха такива, защото у Престор май нямаше и капчица надменност. Независимо дали си имаше работа с грубоватия Торас или с лукавия Греймейн, Престор някак си знаеше как най-добре да разговаря с всеки от тях. Единствените, които никога не успяваха да го оценят докрай, бяха магьосниците от Даларан, но все пак те си бяха магьосници.