Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Простете моето закъснение — започна младият аристократ. — Тази сутрин излязох да пояздя сред природата и не съм обърнал внимание колко време ще ми отнеме да се върна.
— Няма нужда от извинения — учтиво отвърна Торас Тролбейн.
Поредното доказателство за почти магическото влияние на Престор. Дори като приятел и уважаван съюзник Торас Тролбейн успяваше да говори учтиво с другите само с цената на огромни усилия. Той предпочиташе да използва къси и точни изречения, след което замълчаваше. Както бе разбрал Теренас с течение на времето, мълчанието му не целеше да обиди събеседника. Напротив, истината бе, че Торас просто изпитваше неудобство да води дълги разговори. Родом от студеното планинско кралство Стормгард, той предпочиташе делата пред приказките.
Тази мисъл накара кралят на Лордерон да се почувства още по-доволен, че Престор най-накрая се бе появил. Престор огледа залата, срещайки, за кратко погледите на всеки един, преди да продължи:
— Колко се радвам да видя отново всички ви! Надявам се, че този път ще съумеем да разрешим противоречията си, така че бъдещите ни срещи да бъдат като между добри приятели и братя по оръжие…
Греймейн закима почти ентусиазирано. Лицето на Праудмуър изразяваше задоволство, сякаш появата на благородника бе отговор на молитвите му. Теренас не каза нищо и остави талантливия си приятел да води събирането. Колкото повече гледаха Престор другите, толкова по-лесно щеше да бъде за краля да им представи предложението си.
Събраха се около натруфена маса от слонова кост, която дядото на Теренас бе получил като дар от своите северни васали след успешните му преговори с елфите от Куел’Талас. Както правеше винаги, кралят се опря с двете си длани върху масата, сякаш искаше да извлече напътствия от своя предшественик. Застанал от другата страна, Престор срещна погледа му за секунда. Вглеждането във волевите му абаносовочерни очи позволи на монарха да се отпусне. Престор щеше да се справи с всички противоречия.
И така преговорите започнаха, първо, със сковани уводни думи, след това, с по-разгорещени и прями спорове. Все пак под председателството на Престор така и не се стигна до заплаха от насилие. На него му се наложи неведнъж да хване под ръка един или друг от участниците и да проведе с него разговор на четири очи, но тези лични срещи неизменно завършваха с усмивка по ястребовия лик на Престор и огромен напредък в отношенията между партньорите в Алианса.
Когато преговорите клоняха към своя край, Теренас също участва в подобен частен разговор. Докато Греймейн, Торас и лорд адмирал Праудмуър пиеха от най-хубавото бренди на краля, Престор и монархът се усамотиха край прозореца, който гледаше към града. Теренас винаги бе харесвал тази гледка, защото оттук можеше да вижда народа си като на длан. Дори сега, докато течеше това събиране на най-високо равнище, неговите поданици изпълняваха задълженията си, продължаваха да живеят. Вярата им в него ободри изтощеното му съзнание.
Той знаеше, че те ще разберат решението, което щеше да се вземе през този ден.
— Не знам как го направи, моето момче — прошепна той на събеседника си. — Ти накара останалите да видят истината, нуждата! Те наистина седят в тази зала и се държат любезно не само един към друг, но и към мен! А по едно време смятах, че Ген и Торас ще поискат кожата ми!
— Просто направих всичко по силите си, за да ги умилостивя, милорд, но благодаря за милите думи.
Теренас поклати глава.
— Мили думи? Едва ли! Престор, момко, ти собственоръчно предотврати разпадането на Алианса! Какво им каза на четири очи?
Заговорническо изражение се появи върху красивите черти на събеседника му. Той се наведе към монарха, а погледът му не се отлепяше от очите на Теренас.
— Това-онова. Адмирала уверих, че морското му господство ще продължи, дори това да означава изпращане на армия, която да завладее Гилнеас. На Греймейн обещах бъдещи морски колонии по крайбрежието на Алтерак. Торас Тролбейн си мисли, че ще му бъде отстъпена цялата източна половина на въпросните земи… и всичко това, когато аз стана пълноправен техен владетел.