Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Болката започна да намалява, но той беше невъобразимо изтощен. Една част от него искаше просто да се носи със сънуващите, а душата му никога да не се върне в тялото. Но също така осъзнаваше, че това би означавало смъртта му, затова се пребори с изкушението.
И докато болката утихваше, а досегът на Ценариус се усилваше, младежът усети собствената си връзка със своята смъртна форма. Той я последва с готовност, движейки се все по-бързо и по-бързо през Смарагдовия сън…
И с рязко поемане на въздух се събуди.
Неспособен да се удържи, Малфурион се срина в тревата. Могъщи, но внимателни ръце го вдигнаха и го изправиха до седнало положение. В устата му потече вода.
Той отвори очи и пред тях се появи угриженото изражение на Ценариус. Учителят му държеше манерката на Малфурион.
— Ти направи нещо, което малцина биха могли да постигнат — промърмори богът-елен. — И почти се изгуби завинаги. Какво се случи с теб, Малфурион? Стигна дори отвъд моя поглед…
— Аз… почувствах… нещо ужасно…
— Причината за кошмарите ти?
Нощният елф поклати глава:
— Не… не знам… Аз… Оказах се привлечен към Зин-Азшари.
Той се опита да обясни това, което бе видял, но думите не му изглеждаха достатъчни.
Ценариус изглеждаше дори по-притеснен от него, което допълнително изплаши елфа.
— Това не е добър знак… Сигурен ли си, че беше дворецът? Значи трябва да са Азшара и нейните Аристократи?
— Не знам защо, но не мога да потисна чувството, че кралицата е част от ставащото. Азшара има твърде силна воля. Дори Ксавиус не може да я контролира… или поне така мисля.
Ксавиус, съветникът на кралицата беше мистериозна личност, будеща почти толкова силно недоверие, колкото бе силна любовта към Азшара.
— Трябва да мислиш какво говориш, млади Малфурион. Току-що предположи, че владетелката на нощните елфи, чието име се пее в легенди, е въвлечена в магия, която може да заплашва не само вашия вид, но и останалата част от света. Разбираш ли значението на казаното?
Образът на Зин-Азшари се смеси със сцената на разрушение от съня му… и Малфурион осъзна, че двете идеално пасват една на друга. Може и да не бяха директно свързани, но имаха нещо общо. Той обаче не знаеше какво. Все още.
— Разбирам само едно… — промърмори младежът, спомняйки си съвършеното лице на кралицата и радостните възгласи, съпровождащи всяко нейно появяване. — Разбирам, че трябва да открия истината, каквато и да е тя… дори да ми струва живота…
Сенчестата фигура докосна с нокътя си малката златна сфера в другата си люспеста длан, събуждайки я за живот. Вътре в нея се появи още една сянка, почти същата като първата. Светлината от сферата изобщо не успяваше да намали мрака, обгръщащ фигурата, също както от другата страна сферата, използвана от другия, се проваляше. Магията, призована да прикрие идентичността на осъществяващите контакта, беше стара и много силна.
— Кладенецът все още е разкъсван от ужасен катаклизъм — каза този, който бе осъществил контакта.
— Така е от известно време — отвърна втория, а зад гърба му се размахваше опашка. — Нощните елфи си играят със сили, които не разбират.
— Да не би от твоята страна да се е оформило някакво мнение?
Тъмната глава в сферата се поклати отрицателно:
— Засега нищо важно… но пък и какво ли биха могли да постигнат, освен да се самоунищожат? Няма да е за първи път някоя от мимолетните раси да го стори и със сигурност няма да е последен.
Първият кимна:
— Така изглежда в очите ни… и тези на другите.
— На всички други? — изсъска вторият, разкривайки за първи път някакво любопитство. — Дори тези от ятото на Земния Пазител?
— Не… те не разкриват мислите си… както обикновено става напоследък. Те са съвсем малко повече от бледо отражение на Нелтарион.
— Значи нямат значение. Също като вас и ние ще продължим да наблюдаваме глупостта на нощните елфи, но се съмнявам да доведе до нещо повече от унищожението на вида им. Ако все пак стане нещо различно, ще действаме, но само в случай че господарят Малигос ни заповяда.
— Тогава договорът остава в сила — отвърна първият. — И ние ще действаме само ако нейно величество славната Алекстраза ни заповяда.
— В такъв случай разговорът ни приключи.
И с това сферата потъна в тъмнина. Втората фигура бе прекъснала връзката.