Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Крас изглеждаше доста впечатлен.
— Напълно възможно е и да си прав, младежо… — Той помисли още малко. — Но дори и ако е направил подобна грешка, съществува опасността Нелтарион все пак да те усети. Както спомена по-рано, той се е опитал да те преследва и в Съня.
— Научих се да бъда по-внимателен. Ще го сторя. Това е единственият начин да я спася… да спасим всички.
Закачуленият магьосник постави ръка на рамото на Малфурион.
— И ние ще сторим всичко по силите си, за да я спасим.
— Започвам незабавно.
— Не! Преди това имаш нужда от почивка. За да има някакъв шанс не само за нея, но и за теб, трябва да си във върхова форма. Ако направиш някаква грешка и той те усети, всичко е загубено.
Малфурион кимна, но в разочарованието му, че не може да влезе в Съня незабавно, вече имаше и някаква надежда, макар и малка. В действителност Нелтарион можеше и да е подготвен, но драконът живееше със своята неистова страст към артефакта и тя не му позволяваше да мисли за много неща. Мегаломанията му можеше да проработи в негова вреда.
— Ще направя както казваш — каза той на магьосника. — Но при това положение има още нещо, което трябва да свърша. Трябва да говоря с едного, който може би ще подобри шансовете ми за успех.
Крас кимна в знак на съгласие и разбиране.
— Ценариус. Трябва да говориш с повелителя на горите.
Четири
Не я хранеха, но Тиранде не усещаше глад. Елун я изпълваше с любовта си и това бе достатъчно, за да се чувства свежа и силна. Но това колко време щеше да издържи по този начин, беше важен въпрос. Зловещите сили, вдигнати от демоните и Аристократите, набираха мощ с всяка изминала секунда, а в добавка жрицата чувстваше нечие чуждо и още по-тъмно присъствие. То не изглеждаше като част от плана на Пламтящия легион, но изглежда засега имаше същата цел.
Може би тази мисъл бе само първата стъпка към приближаващата се лудост, но Тиранде не можеше да спре да се чуди дали самите демони не са манипулирани от някого по начина, по който те манипулираха кралицата.
Чу се дращене по вратата. Жрицата се намръщи. Не беше чула маршируващи стъпки. Който и да се намираше отвън, бе дошъл напълно безшумно. Нещо повече — тя осъзна, че стражите са станали особено тихи през последните няколко минути.
Вратата се отвори бавно. Тиранде се опита да предугади кой ли би влизал толкова потайно при нея.
Илидан?
Но не братът на Малфурион пристъпи вътре. На прага стоеше главната придворна дама на Азшара. Тя огледа внимателно пленничката, а после се обърна, за да е сигурна, че вратата ще се затвори безшумно. Докато го правеше, Тиранде не можа да не забележи пълната липса на стражи отвън. Дали просто се намираха извън полезрението й, или наистина ги нямаше?
Благородничката отново извърна очи към нея и се усмихна. Ако това имаше за цел да успокои Тиранде, то тя не бе постигната.
— Аз съм лейди Важ — напомни й новодошлата. — Ти си жрица на Елун.
— Казвам се Тиранде Уиспъруинд.
Важ кимна незаинтересовано.
— Дойдох, за да ти помогна да избягаш.
Тиранде инстинктивно благодари на Майката Луна. Явно напълно бе сгрешила в мнението си за Важ, преценявайки я като ревнива и угоднически настроена мижитурка, подмазваща се на кралицата.
Благородната дама пристъпи колкото можеше по-близо и продължи:
— Нося със себе си талисман, който може да отвори сферата около теб и да те освободи от магията на демона. Използвай го и за да не те усетят, така, както аз го сторих на идване.
— Аз… благодаря ти. Но защо рискуваш толкова много?
— Ти си жрица на Елун — отвърна другата жена. — Нима можех да постъпя другояче?
Важ й показа талисмана. Той представляваше грозен черен кръг с малки и злобно изглеждащи черепи, гравирани по ръба му. От центъра на диска излизаше около десетсантиметров връх с черни камъни, поставени в основата му.
Тиранде почувства и магията, и злото, затворени в него.
— Подготви се — нареди придворната дама. — И ми се подчинявай до най-малкия детайл, ако се надяваш да се измъкнеш от пленничеството си.
Тя се пресегна и докосна сферата с върха на талисмана.
Камъните заблестяха. Миниатюрните черепи отвориха зловещите си челюсти и изсъскаха.
Сферата бе засмукана в дребните устици.
Тиранде почувства как магията, която я задържа, отслабва. Внезапно й се наложи да се превърти във въздуха, за да не падне по лице. Жрицата се приземи на каменния под с присвити крайници. За своя изненада, Тиранде не почувства никаква болка при падането — явно докосването на Елун още я пазеше.