Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Златото никога повече няма да стане хомогенна световна валута, защото монополното положение на централните банки и ограниченията върху притежаването на злато, които те налагат, принуждават хората да използват националните правителствени пари.
Въвеждането на Биткойн като валута, присъща на интернет, която не се съобразява с националните граници, е извън обхвата на правителствения контрол. То предлага интригуваща възможност за появата на нова международна монетарна система, която ще бъде анализирана в Девета глава.
Периодът между войните
При международния златен стандарт парите циркулират свободно между страните в замяна срещу стоки, а обменният курс между различните валути е простото пресмятане на различни тегла злато. От друга страна, при монетарния национализъм паричното предлагане на всяка страна и обменният курс между валутите трябва да се определят с международни споразумения и срещи. Германия страда от хиперинфлация след Версайския договор, защото той ѝ налага огромни репарации, които страната опитва да изплати чрез инфлация. Британия има сериозни проблеми с изтичането на злато от нейните брегове към Франция и Съединените щати, защото опитва да поддържа златния стандарт, но при надценен британски паунд и подценено злато.
Първият важен договор на монетарния национализъм е Договорът от Генуа от 1922 г. Според условията му щатският долар и британският паунд трябва да бъдат разглеждани като резервни валути, с подобни на златото позиции в резервите на другите страни. С този ход Обединеното кралство се надява да облекчи проблемите си с надценения стерлинг, като накара другите страни да закупят големи количества от валутата и да ги държат в резервите си. Основните световни сили дават знак за оттеглянето си от солидарността на златния стандарт и преминаване към инфлацията като средство за решаване на икономическите проблеми. Безумието на тази постановка е там, че правителствата искат да обезценяват, като същевременно поддържат цените на валутите си в злато стабилни, на предвоенните нива. Безопасност се търси в числата – ако всички девалвират валутата си, капиталът няма да има къде да се крие. Това обаче няма как да проработи и не проработва, а златото продължава да изтича от Британия към Съединените щати и Франция.
Изтичането на злато от Британия е слабо известна история с огромни последици. „Господари на финансите“ на Лиакуат Ахмед (Liaquat Ahamed, Lords of Finance) разглежда този епизод и анализира много добре индивидите, участващи в разразяващата се драма. Възприема обаче разпространеното кейнсианско разбиране на въпроса и обвинява златния стандарт за целия епизод. Въпреки масираното проучване, Ахмед не успява да проумее, че проблемът не е в златния стандарт, а в това, че след Първата световна война правителствата искат да се върнат към златния стандарт при предвоенните нива. Ако бяха признали пред народите си измеренията на обезценяването, понесено, за да се води войната, и ако бяха вързали валутите си към златото на нови нива, вероятно щеше да последва рецесия и срив, след което икономиките щяха да се възстановят на солидна монетарна основа.
По-добър анализ на епизода и неговите ужасяващи последици може да се намери в „Голямата депресия на Америка“ на Мъри Ротбард (Murray Rothbard, America’s Great Depression). Докато златните резерви на Британия напускат бреговете ѝ и се насочват към места, където са оценени по-добре, шефът на британската централна банка – сър Монтагю Норман, разчита до голяма степен, че партньорите му от Франция, Германия и Съединените щати ще увеличат наличността на пари в страните си, като така девалвират книжните си валути, с надеждата това да спре изтичането на златото от Англия. Френските и германските банкери не са склонни да откликнат, но Бенджамин Стронг, председател на Федералния резерв в Ню Йорк, е готов да помага и провежда инфлационна монетарна политика през цялото второ десетилетие на двайсети век. Това може би успява да снижи изтичането на злато от Британия до някаква степен, но най-важната последица е, че раздува по-голям балон на жилищния и фондовия пазар в Съединените щати. Проинфлационната политика на Федералния резерв приключва в края на 1928 г., когато американската икономика е узряла за неизбежния колапс, който следва от прекратяването на тази политика. Настъпва борсовият крах от 1929 г., а реакцията на американското правителство превръща кризата в най-продължителната депресия на всички времена.