Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Вторият често пропускан факт е, че – обратно на това, което подсказва името – декретните пари не са влезли в обръщение единствено чрез правителствен декрет. Всички те първоначално са имали златно или сребърно покритие. Правителствените пари стават продаваеми единствено чрез възможността за обмяна срещу продаваеми форми на пари. Правителствата могат да издават декрети, с които задължават хората да използват техните книжа за разплащане. Никое правителство обаче не е било в състояние да наложи продаваемост на книжата си, без преди това те да са имали златно или сребърно покритие. Всички правителствени централни банки до ден днешен поддържат златни резерви, с които да подкрепят стойността на националните си валути. Повечето страни имат някакво злато в резервите си, а тези, които нямат златни резерви, поддържат резерви под формата на декретни пари на други държави, които на свой ред са подкрепени от техните златни резерви. Никъде няма декретни пари в циркулация, на които да им липсва никаква форма на подкрепа. Противно на най-крещящо погрешната и централна догма на държавата теория на парите, не правителството е определило с декрет златото да бъде пари. По-скоро само ако държат злато, правителствата могат да очакват парите им да бъдат приети.

Най-старите регистрирани фиатни пари са дзяодзъ – книжна валута, емитирана от династия Сон в Китай през десети век. Първоначално дзяодзъ са разписки за злато и сребро, но след това властта налага контрол на емитирането им и суспендира конвертируемостта им, като увеличава напечатаните количества, докато стойността им се срива. През 1260 г. династия Юан също емитира фиатни пари, наречени чао, и увеличава масата им далече над покритието им с метал – с предвидимо катастрофален резултат. Със сриването стойността на парите, хората изпадат в жестока бедност, която принуждава мнозина от селяните да продават децата си в дългово робство.

В такъв случай правителствените пари приличат на примитивните форми на пари, за които говорихме във втора глава, и на различните от злато стоки по това, че предлагането им може бързо да се увеличи в сравнение с наличните запаси, което води до бърза загуба на продаваемост, унищожаване на покупателната сила и обедняване на притежателите им. В това отношение те се различават от златото, чийто добив не може рязко да се увеличи поради фундаменталните химически свойства на този метал, за които също стана дума по-горе. Това, че правителството изисква плащането на данъците да става в неговата валута, може да осигури по-дълъг живот на фиатните пари, но само ако съумее да предотврати бързо нарастване на предлагането така, че да защити стойността им от бързо обезценяване. Когато сравняваме различни национални валути, откриваме, че най-важните и широко използвани от тях имат по-нисък годишен ръст в предлагането в сравнение с този на по-слабопродаваемите, по-малки валути.