Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Скоро след като големите икономики излизат от златния стандарт, глобалната търговия корабокрушира в бреговете на променливите фиатни пари. Без стандарт за стойност, който да позволи съществуването на международен търговски механизъм по време, когато правителствата са все по-обладани от етатистки[52] и изолационистки импулси, манипулирането на валутите се превръща в инструмент на търговската политика – страните се стремят да девалвират валутите си, за да облагодетелстват износителите си. Издигат се нови търговски бариери и икономическият национализъм се превръща в белег за епохата, с предвидимо катастрофални последици. Страните, които 40 години преди това просперират заедно и търгуват при универсален златен стандарт, сега са издигнали помежду си сериозни монетарни и търговски бариери. Гласовити лидери популисти обвиняват другите страни за всичките си неуспехи. Надига се вълна от изпълнен с омраза национализъм, която скоро ще сбъдне пророчеството на Ото Малъри: „Ако не искаме войници да прекосяват националните граници, трябва да оставим стоките да го правят. Ако оковите от търговията не паднат, от небето ще падат бомби.[53]
Втората световна война и Бретън Удс
От небето наистина започват да падат бомби, заедно с невъобразими нови форми на убийства и ужас. Военните машини, изградени от контролираните от правителствата икономики, се оказват много по-развити от всичко, което светът е виждал дотогава, благодарение на популярността на най-опасната и абсурдна от всички кейнсиански заблуди. Става дума за идеята, че разходите за военни цели ще помогнат на икономическото възстановяване. В наивните представи на кейнсианската икономика всички разходи са разходи и така няма никакво значение дали са направени от индивиди, които изхранват семействата си, или от правителствата, за да убиват чужденци – всичко се брои за агрегатно търсене и всичко намалява безработицата! Докато все повече хора гладуват по време на депресията, всички правителства на големи държави харчат щедро за въоръжаване и резултатът е връщането към безумното унищожение отпреди трийсет години.
Според кейнсианските икономисти войната е причина за икономическо възстановяване. Ако гледаме живота само през призмата на статистическите агрегати, събрани от правителствени чиновници, подобна нелепа идея изглежда правдоподобна. Когато военните разходи на правителствата растат, армиите привличат все повече наборници, агрегатните разходи скачат до небесата, безработицата почти изчезва. Така че всички страни, сражавали се във Втората световна война, на пръв поглед се възстановяват заради участието си. Всеки, който не е умопомрачен от кейнсианската икономика обаче, ще си даде сметка, че животът по време на Втората световна война не може с никакви условности да бъде охарактеризиран като икономическо възстановяване – дори в страните, на чиято територия няма военни действия, като Съединените щати. Освен жертвите и разрушенията, насочването към военно усилие на толкова много капиталови и трудови ресурси във воюващите страни води до порциони и ценови контрол. В Съединените щати е забранено строителството на нови къщи и ремонтирането на старите.[54] Още по-очевидно: няма как някой да твърди, че войниците, които се сражават и умират на фронтовете и които представляват голям процент от населението на воюващите страни, се радват на каквато и да било форма на икономическо възстановяване, колкото и агрегатни разходи да са отишли за производството на оръжията, които носят.
След края на Втората световна война основно в Съединените щати е нанесен един от най-тежките удари по кейнсианските теории, според които агрегатното търсене определя състоянието на икономиката.
Стечение на фактори влизат в сговор и допринасят за драстично намаляване на правителствените разходи. Това кара кейнсианските икономисти от онези години да вещаят обреченост и мрак, които ще обгърнат времето след войната – краят на военните действия намалява военните разходи драстично. Смъртта на силния популист Рузвелт и замяната му с по-смирения, не толкова емблематичен Труман при Конгрес, пълен с републиканци, създава политическа патова ситуация, която пречи да се поднови статутът на Новия курс. Всички тези фактори, взети заедно и анализирани от кейнсианските икономисти, биха означавали надвиснала катастрофа, както пише през 1943 г. Пол Самюелсън – човекът, който буквално съставя учебниците по икономика: