Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Монетарен национализъм и краят на свободния свят

Многото врагове на сигурните пари, които Мизес назовава в цитата, поместен в края на предишната глава, печелят победа над златния стандарт с началото на малка война в Централна Европа през 1914 г., която се разраства и става първата глобална война в човешката история. Когато започва, определено никой не си представя, че ще продължи толкова дълго и ще бъдат дадени толкова много жертви. Британските вестници например пишат, че ще трае, колкото Банковата ваканция[42] през август, с очакването да бъде победоносна лятна екскурзия на войските ѝ. Съществува усещането, че конфликтът ще е ограничен. След десетилетия относителен мир в Европа, младото поколение на континента не е израснало с представа за възможните последици на една война. До ден днешен историците не успяват да дадат убедително геополитическо обяснение как така един конфликт между Австро-унгарската империя и сръбските сепаратисти разпалва глобална война, отнела живота на милиони и променила драстично повечето от границите по света.

В ретроспекция, основната разлика между Първата световна война и предишните ограничени войни не е геополитическа или стратегическа, а е по-скоро монетарна. Когато правителствата спазват златен стандарт, те контролират пряко големи трезори със злато, докато населението използва книжни разписки за това злато. В разгара на конфликта лесното емитиране на повече книжни пари е твърде изкушаващо, но така е и далеч по-лесно да се събират повече данъци от гражданите. Няколко седмици след началото на войната всички основни воюващи страни са прекратили конвертируемостта в злато. Така на практика излизат от златния стандарт и въвеждат стандарта на фиатните пари, които са емитирани от правителството и не могат да бъдат конвертирани в злато.