Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Неизбежно е окончателното заключение, което може да бъде направено, благодарение на опита ни в последната война. Ако войната внезапно свърши през следващите шест месеца, ако се наложи без план да прекратим военното усилие по най-бързия начин, да демобилизираме въоръжените си сили, да премахнем контрола над цените, да преминем от астрономически дефицити дори само към големите дефицити от трийсетте – тогава ще започне най-големият период на безработица и индустриално разместване, пред който някога се е изправяла нашата икономика.[55]
Краят на Втората световна война и изоставянето на Новия курс означават, че американското правителство орязва разходите си с удивителните 75% между 1944 и 1948 г., като премахва и повечето ограничения на цените. Въпреки това американската икономика преживява удивителен бум през тези години. Около десет милиона мъже, мобилизирани във войната, се прибират у дома и почти безпроблемно са поети като работна сила. Напук на всички кейнсиански предсказвачи, производството процъфтява и така рухва нелепата идея, че разходите определят резултатите в икономиката. Веднага щом правителственото централно планиране изчезва – за първи път след краха от 1929 г., и веднага щом става възможно цените да се адаптират свободно, те започват да изпълняват и ролята си на координиращ механизъм на икономическата дейност. Те срещат продавачи и купувачи, насърчават производството на стоки, търсени от потребителите, и компенсират работниците за усилията им. Ситуацията обаче далеч не е перфектна, защото светът е изоставил златния стандарт, което води до перманентни изкривявания в предлагането на пари и продължава да измъчва световната икономика с криза след криза.
Известно е, че историята се пише от победителите, но в ерата на правителствените пари победителите трябва да решават и монетарни проблеми. Съединените щати събират представители на съюзниците си в Бретън Удс, Ню Хемпшир, за да обсъдят формулировката на нова глобална система за търговия. Историята не е особено любезна към архитектите на системата. Британският представител е не друг, а самият Джон Мейнард Кейнс, чиито икономически учения ще се разбият в бреговете на реалността в десетилетията след войната. Американският представител Хари Декстър Уайт по-късно ще бъде изобличен като комунист, поддържал контакти със съветския режим в продължение на много години.[56] В битката за централно планиран глобален монетарен ред, Уайт излиза победител с план, пред който дори самият Кейнс не изглежда съвсем смахнат. Съединените щати трябва да станат център на глобалната монетарна система, а доларът ще бъде използван за глобална резервна валута от другите централни банки, чиито валути ще се обменят за долари по фиксирани курсове. Самият долар ще може да се обменя срещу злато, също по фиксиран курс. За да се улесни тази система, Съединените щати ще вземат злато от централните банки на другите страни.
Докато на американците все още е забранено да притежават злато, американското правителство обещава да обменя долари за злато на централните банки на други страни по фиксиран курс, като отваря така наречения „прозорец за обмен на злато“. На теория глобалната монетарна система още се основава на златото и щеше в резултат да е близо до златния стандарт от времето преди Първата световна война, ако:
• американското правителство бе поддържало конвертируемостта спрямо този метал и не бе увеличавало доларите в обръщение над наличните златни резерви;
• другите страни също не бяха увеличавали парите в обръщение над златните си резерви.
Те, разбира се, не го правят и на практика обменните курсове са всичко друго, но не и фиксирани. Взети са мерки правителствата да имат възможност да променят тези курсове, за да се справят с „фундаменталните неравновесия“.[57]
За да управлява тази глобална система от фиксирани в нечии мечти обменни курсове и да се справя с всяко потенциално фундаментално неравновесие, конференцията в Бретън Удс създава Международния валутен фонд. Той действа като световен координиращ орган между централните банки с изричната цел да постигне стабилност на обменните курсове и финансовите потоци. По същество Бретън Удс опитва чрез централно планиране да постигне същото, което международният златен стандарт от деветнайсети век постига съвсем спонтанно. При класическия златен стандарт, монетарна единица е златото, а капиталите и стоките се движат свободно между страните, като регулират потоците, без никаква нужда от централен контрол или напътствия и без това да води когато и да било до кризи на баланса или плащанията. Когато сума пари или някаква стока преминава границата, това се случва по решение на притежателя им, така че не възникват макроикономически проблеми.