Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Дори повърхностни разбирания за икономиката биха изяснили, че контролирането на цените винаги е контрапродуктивно и води до излишъци или недостиг. Проблемите, пред които се изправя американската икономика през трийсетте години, са неизменно свързани с фиксирането на заплати и цени. Надниците са закотвени твърде високо, което води до безработица (до 25% в определени моменти), докато контролът над цените е създал дефицити и излишъци на различни стоки. Някои селскостопански продукти дори били изгаряни, за да се поддържат високите цени, което води до безумната ситуация хората да са гладни и отчаяно да се нуждаят от работа, а работодателите в същото време да не могат да ги наемат, защото не могат да си позволят заплатите. Същевременно производителите, които били в състояние да произведат някакъв продукт, трябвало да изгарят част от него, за да може цената да остане висока. Всичко това се правело, за да се поддържат цените на нивата от годините на бума преди 1929 г. – при запазване на илюзията, че доларът не е променил стойността си спрямо златото. Инфлацията през двайсетте е довела до надуването на голям балон на активите на жилищния и на фондовия пазар, а това е довело до изкуствено повишаване на заплати и цени. След пукането на балона пазарните цени се стремят да се приспособят чрез спад на стойността на долара спрямо златото, а също и чрез спад в реалните доходи и цени. Упоритото твърдоглавие на централните плановици, които искат да попречат и на трите фактора да се случат, парализира икономиката. Доларът, заплатите и цените са надценени, което кара хората да искат да обменят доларите си срещу злато, но също така предизвиква масова безработица и провалена продукция.

Разбира се, такова нещо не би било възможно, ако имаше сигурни пари, защото тези проблеми се появяват единствено чрез увеличаване на масата на наличните пари. Дори при тази инфлация ефектите щяха да са далеч по-малко катастрофални, ако доларът беше преоценен спрямо златото на определена от пазара цена и ако беше позволено цените и заплатите да бъдат определяни свободно. Вместо да научат този урок, правителствените икономисти от онова време решават, че не е виновна проинфлационната политика на правителството, а по-скоро златният стандарт, който я ограничава. За да премахне златните окови, възпиращи инфлационизма, президентът Рузвелт издава указ, с който забранява частни лица да притежават злато и принуждава американците да продадат златото си на съкровищницата на цена от $20,67 за унция. След като населението е лишено от сигурни пари и е принудено да използва долари, Рузвелт променя курса на валутата от $20,67 за унция на $35 за унция, което е 41% девалвация в реални измерения (злато). Това е неизбежната реалност след години проинфлационни политики, прилагани след 1914 г. със създаването на Федералния резерв и финансирането на намесата на Америка във Втората световна война. Изоставянето на сигурните пари и замяната им с емитирани от правителствата декретни пари превръща водещите световни икономики в централнопланирани и насочвани от правителствата примери за провал. Когато правителствата контролират парите, те контролират повечето икономически, политически, културни и образователни дейности. След като никога не е учил икономика и не я е изследвал професионално, Кейнс улавя духа на времето – всевластното правителство. Излиза с дефинитивно предписание, даващо на властите това, което искат да чуят. Изчезват фундаментите на икономическото познание, изградени след столетия научна дейност по целия свят. Подменени са с нова вяра в удобните заключения, така угодни на политиците на бързите решения и тоталитарните правителства. Състоянието на икономиката се определя от лоста на агрегатните разходи и всяко повишаване на безработицата или забавяне на производството никога не се свързва с проблеми в структурата на производството или изкривяването на пазарите от централните плановици. По-скоро всичко се дължи на недостатъчни разходи, а лекарството е озлочестяване на валутата и увеличаване на правителствените разходи. Спестяването намалява разходите и понеже разходите са по-важни от всичко, правителството трябва да направи, каквото е възможно, за да попречи на гражданите си да спестяват. Вносът съкращава работни места, значи разходите трябва да се насочат към вътрешните продукти. Правителствата обикват това послание, а самият Кейнс е наясно с този факт. През 1937 г., в разгара на нацистката ера, книгата му е преведена на немски. В предговора към немското издание Кейнс пише: