Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Централизирането на златото го прави уязвимо за неговите врагове, които искат да узурпират монетарната му роля – а златото просто има твърде много врагове, както самият Мизес добре е разбирал:

Националистите се борят срещу златния стандарт, защото искат да откъснат страните си от световния пазар и да установят национални автархии, доколкото е възможно. Радетелите за държавна намеса и различните групи за натиск се борят със златния стандарт, защото смятат, че той е най-сериозната пречка пред опитите им да манипулират цени и заплати. Най-фанатичните атаки срещу златото обаче идват от привържениците на кредитната експанзия. Според тях кредитната експанзия е панацея за всички икономически болести.[38]

Златният стандарт премахва възможността покупателната сила да се определя чрез парите, на арената на политиката. Общото му възприемане изисква да се признае истината, че няма как всички да станат по-богати чрез печатане на пари. Ужасът от златния стандарт е вдъхновен от суеверието, че всемогъщите правителства могат да създават богатство от малки късчета хартия [...] Правителствата горяха от нетърпение да го ликвидират, защото са ангажирани със заблудата, че кредитната експанзия е подходящо средство за снижаване на лихвените проценти и за „подобряване“ на търговския баланс [...] Хората се борят срещу златния стандарт, защото искат да заменят свободната търговия с национална автархия, мира – с война, свободата – с тоталитарно управление.[39]

В началото на двайсети век правителствата се заемат да поставят златото на гражданите си под контрол чрез изобретяването на днешните централни банки и налагането им върху златния стандарт. С избухването на Първата световна война, централизацията на резервите позволява на правителствата да увеличават предлагането на пари извън наличните златни резерви, като така понижават стойността на валутата. Независимо от това, централните банки продължават да конфискуват и трупат злато чак до шейсетте, когато се оформя движението към световен стандарт с база американския долар. Макар че златото би трябвало да е напълно демонетизирано след 1971 г., централните банки продължават да държат значими златни резерви и се освобождават от тях много бавно, докато отново започват да купуват злато през миналото десетилетие. И макар централните банки да не престават да заявяват, че монетарната роля на златото е приключила, фактът, че поддържат златните си резерви, показва по-добре каква е истината. От гледна точка на конкуренцията, пазенето на златни резерви е съвършено рационално решение. Държането на резерви във валута на чужди държави ще води до девалвирането на местната валута, успоредно с резервната валута, докато сеньоражът[40] ще се трупа при емитента на резервната валута, не в централната банка на съответната страна. Освен това, ако централните банки продадат всичките си златни резерви (оценявани на 20% от глобалните златни запаси), най-вероятното въздействие ще е, че златото, което е високо ценено заради индустриалните и естетическите си приложения, ще се продаде много бързо, почти без цената му да се понижи, а централните банки ще останат без златни резерви. В дългосрочна перспектива, монетарната конкуренция между лесните правителствени пари и твърдото злато по всяка вероятност ще излъчи един победител. Дори в свят на правителствени пари, правителствата не са в състояние изцяло да заличат монетарната роля на златото чрез декрети, тъй като действията им говорят по-силно от думите (Виж Фигура 4 [41]).