Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Теорията за агрегатния продукт, която е обект на настоящата книга, така или иначе може много по-лесно да се приспособи към условията в една тоталитарна държава, отколкото теорията за производството и дистрибуцията на дадена продукция, в условията на свободна конкуренция и голяма степен на laissez- faire. [49], [50]
Започва кейнсианският потоп, от който светът още не се е възстановил. Университетите губят независимостта си и стават неразделна част от правителствения управляващ апарат. Академичната икономическа наука престава да е интелектуална дисциплина, стремяща се да разбере защо хората вземат едни или други решения при дефицит, с цел да подобрят живота си. Вместо това тя става маша на правителствата, целяща да насочва политиците към най-добрите политики за управление на икономическите дейности. Идеята, че управлението на икономиката от правителствата е необходимо, се превръща в неприкосновена отправна точка на всяко съвременно икономическо образование. Проличава веднага във всички учебници по икономика. Там правителството играе ролята на бог от религиозните писания: вездесъща, всемогъща, всесилна мощ, която просто трябва да идентифицира проблемите, за да ги реши задоволително. Правителството е имунизирано срещу концепцията „алтернативна цена“, а негативните резултати от намесата му рядко се обсъждат или ако се обсъждат, то е с цел да се оправдае по-нататъшната му намеса. Класическата либерална традиция, която разглежда икономическата свобода като фундамент на икономическия просперитет, тихомълком е избутана настрана. Правителствени пропагандисти, претендиращи за икономисти, представят причинената и задълбочена от правителствен контрол Голяма депресия като аргумент срещу свободния пазар. Класическите либерали стават врагове на режимите през трийсетте – избивани са и са гонени от Русия, Италия, Германия и Австрия. Късметлии са, че са били преследвани само академично в Съединените щати и Обединеното кралство, където едва си намират работа, макар да са гиганти на мисълта. Същевременно посредствени бюрократи и провалени статистици запълват всички университетски департаменти по икономика с наукоподобие и фалшива увереност.
Днес одобрените от правителствата учебни програми по икономика продължават да обвиняват златния стандарт за Голямата депресия. Същият златен стандарт, който осигурява период на растеж и просперитет между 1870 и 1914 г., изведнъж престава да работи през трийсетте, защото не би позволил на правителствата да наливат пари като лек срещу Депресията, чиито причини казионните икономисти не са в състояние да обяснят отвъд безсмислените кейнсиански алюзии с животински духове.[51] И никой от тези икономисти сякаш не забелязва, че ако проблемът наистина е в златния стандарт, би следвало премахването му да сложи началото на възстановяване. В действителност минава повече от десетилетие след премахването му, преди растежът да се възстанови. Заключението, видно за всеки, който притежава базово разбиране за парите и икономиката, е, че отклоняването от златния стандарт в годините след Първата световна война причинява Големия срив от 1929 г. Задълбочаването на Депресията пък се дължи на правителствения контрол и социализацията на икономиката по времето на Хувър и Рузвелт. Нито премахването на златния стандарт, нито военновременните разходи постигат някакво облекчаване на Голямата депресия.