Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Стъписващият факт, показан от това примирие, е, че онези войници не са имали нищо против едни спрямо други, нямало е какво да спечелят от войната и не са виждали причина да продължават да се бият. Много по-добър отдушник за съперничеството между страните им би бил футболът – универсално обичана игра, при която местните и националните пристрастия могат да бъдат проявени по мирен начин.
Войната продължава още четири години без почти никакъв напредък, докато през 1917 г. не се намесват Съединените щати. Те накланят везните в полза на едната страна за сметка на другата, като внасят огромен обем ресурси, с които враговете вече не са в състояние да се справят. Всички правителства подхранват военните си усилия чрез инфлация, но Германия и Австро-Унгария претърпяват сериозно обезценяване на валутите си през 1918 г., с което поражението им става неизбежно. Сравняването на обменните курсове на валутите на воюващите спрямо швейцарския франк, който по онова време все още е в златния стандарт, дава полезна информация за обезценяването, което претърпява всяка валута, както се вижда на Фигура 5.[44]
Страна
Обезценяване на валутата през
Първата световна война
САЩ
3,44%
Великобритания
6,63%
Франция
9,04%
Италия
22,3%
Германия
48,9%
Австрия
68,9%
Таблица 2. Обезценяване на националните валути спрямо швейцарския франк през Първата световна война.
След като прахта се сляга валутите на всички големи европейски страни са загубили от реалната си стойност. През ноември 1918 г. средната стойност на валутите на губещите Германия и Австрия пада до 51% и 31% от стойността им през 1913 г. Валутата на Италия пада до 77% от началната си стойност, на Франция – само до 91%, на Обединеното кралство – до 93%, а валутата на Съединените щати – само до 96% от началната ѝ стойност[45] (виж Таблица 2).[46] Географските промени, до които води войната, едва ли си струват кланетата. Повечето държави печелят или губят маргинални земи и никой от победителите не може да твърди, че е получил някакви големи територии, които да си струват жертвите. Австро-унгарската империя е раздробена на няколко по-малки държави, но те се управляват от собствените им населения, а не от победителите във войната. Най-важната промяна след войната е свалянето на много от европейските монархии и замяната им с републикански режими. Въпросът дали тази промяна е за добро, остава на заден план, предвид разрушенията и опустошенията, понесени от населенията на държавите заради войната.
След като обмяната на златото в централните банки и движенията на този метал са суспендирани или силно ограничени във всички големи икономики, правителствата могат да продължат да поддържат илюзията, че стойността на валутите им остава на нивата на предвоенната златна котва, въпреки че цените се повишават. След края на войната международната монетарна система, изградена около златния стандарт, вече не функционира. Всички страни са излезли от златния стандарт и сега се налага да се справят с основната дилема – дали да се върнат към златото и ако се върнат, как да преоценят валутата си спрямо него. Ужасно непопулярното признание за обезценяването, което са претърпели валутите, всъщност е честна оценка на съществуващите запаси от пари през пазара. Връщането към старите обменни курсове би накарало гражданите да искат да държат злато вместо вездесъщите книжни разписки и би довело до бягство на златото вън от страните към място, където то се оценява по-справедливо.
Тази дилема отстранява парите от пазара и ги превръща в обект на политически контролирани икономически решения. Вместо пазарните участници свободно да изберат най-стабилната стока като средство за размяна, стойността, количеството и лихвените нива на парите започват да се планират централизирано от националните правителства. В брилянтна, неголяма книга със същото заглавие, Хайек нарича тази монетарна система „монетарен национализъм“:
Под монетарен национализъм разбирам доктрината, според която не бива да се допуска дялът на една страна в световното предлагане на пари да бъде определян по същите принципи и чрез същия механизъм като тези, които определят относителните количества пари в различните ѝ региони и места. Истинска международна монетарна система ще бъде тази, при която целият свят притежава една хомогенна валута, която се добива от отделните страни, а потоците ѝ между регионите се определят от резултатите на действията на индивидите.[47]