Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Давай нататък — кимна Мейсън.
— Момчетата обаче открили чантата на келнерката. Погледнали вътре и забелязали разписка от заложна къща в Сиатъл. Тогава влезли във връзка с колегите си там, които освободили предмета — диамантен пръстен с два малки смарагда отстрани, доста добра изработка. Получила е сто двайсет и пет долара за него. Струва хиляда.
— И?
— Колегите започнали да задават въпроси и да искат описание, опитвайки се да открият каквото могат. Тогава собственикът си спомнил, че по едно и също време са били заложени две неща — диамантеният пръстен и един пистолет. Разписката за пистолета не беше в нас, така че полицията в Сиатъл не знаеше за него, но собственикът си го спомнил. Той им дал пистолета и колегите от Сиатъл ни го описаха по телефона — за всеки случай. Дадоха ни и серийния номер.
— И? — отново попита Мейсън.
— И това се оказа пистолетът на Боб Клеърмонт. Пистолетът изчезнал в нощта, в която някой го измъкнал от кобура на Боб Клеърмонт, допрял го до главата му, дръпнал спусъка и сложил край на живота му, а после още пет пъти стрелял в потрепващото му тяло и най-безжалостно го изхвърлил от колата като чувал с картофи.
Траг замълча. Погледна края на пурата си, изненада се, като видя, че е угаснала, извади от джоба си кибрит и драсна клечка в подметката си. Внимателно повъртя над пламъка пурата, докато се разгори отново, след което пусна клечката в пепелника, облегна се назад в мекото кожено кресло и запуши, явно съсредоточавайки се върху мислите си и тютюневия аромат.
Мейсън и Дела Стрийт се спогледаха.
В кантората цареше тежка, зловеща тишина. Адвокатът загаси цигарата си и започна бавно, почти безшумно да барабани с върха на пръстите си по ръба на бюрото.
Траг продължаваше да пуши.
— Кога открихте това? — обади се най-после Мейсън.
— Около половин час преди да дойда тук.
— Къде беше през този половин час?
— Къде, мислиш, по дяволите, че съм бил? Опитвах се да намеря Албърг.
— И къде е Албърг?
Траг сви рамене, разпери ръце и продължи да пуши.
— А защо ми се доверяваш? — поиска да знае Мейсън.
— Първо, защото ми харесваш. И преди си ни играл номера. Успяваше да се измъкнеш, защото се оказваше прав. Ако беше сгрешил, щяха да те разпънат на кръст. Но ти се измъкваше. Умен си. Дяволски умен си. Разсъждаваш логично и се бориш като мъж. Държиш на клиентите си… Никога преди не си се замесвал в убийство на полицай, изпълняващ служебния си дълг. Послушай съвета ми и не се замесвай. Разни неща стават в такива случаи. Може да пострадаш. Положително ще пострадаш.
Траг замълча и продължи да пуши пурата си. След малко се обърна към Мейсън:
— Искам коженото палто.
Адвокатът се намръщи замислено и отново забарабани по ръба на бюрото.
— Ще го получа ли? — попита Траг.
Пръстите на Мейсън не се успокояваха.
— Нека да си помисля малко.
— Добре, помисли си — прие Траг. — Това не е детска игра.
За известно време настъпи тишина. Дела Стрийт наблюдаваше с тревожен поглед лицето на Мейсън, което изглеждаше като изсечено от гранит. Изведнъж той спря да барабани и попита:
— И няма никакво съмнение, че става дума за същото момиче?
— Разбира се, че има — отвърна Траг, — всичко може да се постави под съмнение. По тази причина исках пак да говоря с Албърг… Но жената, заложила пръстена, е същата, която е заложила пистолета на Боб Клеърмонт.
Мейсън отново взе да потропва с пръсти, после заговори внезапно:
— Това, което не мога да разбера, Траг, е защо, по дяволите, е постъпила така. Този, който е убил Клеърмонт, знае, че пистолетът е извънредно опасен, че би пратил всеки право в газовата камера. Няма адвокат, който би могъл да оправдае в съда човек, появил се с пистолета на Клеърмонт. В случай че има и най-нищожното друго доказателство…
— На мен ли ще го обясняваш? — прекъсна го Траг.
— Колко е получила за пистолета?
— Осемнайсет долара.
— В добро състояние ли е?
— Абсолютно точно в такова чудесно състояние както в деня, в който Боб Клеърмонт е целунал жена си и децата за довиждане и го е пъхнал в кобура за последен път.
— Убиецът просто не може да е бил толкова тъп, Траг — настоя Мейсън.
— Убиецът е бил толкова тъп. И ще ти кажа още нещо, Мейсън. Трудно се вземат отпечатъци от пръсти по пистолет. Не се заблуждавай от това, което четеш по романите. В деветдесет и пет процента от случаите по пистолета не могат да се открият никакви следи. Но в този случай намерихме. Пистолетът е бил някъде на мокро и някой е докоснал с мокър пръст грапавата му вътрешна страна. По влажните линии се е образувала ръжда.
— И знаеш ли на кого е този отпечатък? — попита Мейсън.