Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Можем ли да видим този вход?
— Ако внимавате, ще го видите. Но не се приближавайте! Този Дом е червен на цвят.
— Червен ли?
— Да.
Ще мине известно време и всички ние ще стоим, вирнали глави и загледани в този Червен дом с четириъгълен вход. Някой от нас тихо и неразумно ще произнесе: „Сезам, отвори се!“
— А ще успеем ли да видим другите входове към Кайлас?
— Опитайте, но бъдете внимателни — там също действат сили, превръщащи хората в старци — уклончиво рече старшият човек.
Опънах краката си, изтръпнали от неудобната поза, вдигнах поглед от тетрадката и се обърнах към него:
— Казват, че в района на свещения Кайлас има Статуя на четящия човек. Виждал ли сте я?
— Не успях. Беше забулена в облаци. Малцина късметлии са я виждали.
— Струва ми се, че тя сочи мястото в подземието, където са скрити златните плочи на древните. Според мен там е вторият вход…
— Нито аз, нито моите роднини сме виждали втория вход. Доколкото знам, през последните 2000 години никой не само че не е минавал през него, но и дори не е стигал до там. Свещеният Кайлас не е позволил. А непокорните са убивани от Огледалото на царя на смъртта — загадъчно произнесе старшият човек.
— Какво е това огледало…?
— Трудно ми е да ви обясня, няма да ме разберете — измъкна се той.
В този момент не знаех, че скоро късметът ще ни се усмихне и ние не само ще видим Статуята на четящия човек, но ще определим и нейните координати. Не след дълго ще разберем обаче, че пътят към нея минава през т.нар. Долина на смъртта, образувана от действието на Огледалото на царя на смъртта. А в главата ми ще се въртят думите на един непалски лама — „омагьосаното огледало“.
— Руският пътешественик Осендовски описва един тибетски лама, който разказва как трябва да се четат златните плочи. Плочата се полагала върху главата, след което мислите ти сами започвали да четат написаното върху нея. В пещерата вие сте виждали златните плочи — не сте ли се опитвали да ги прочетете?
— Тибетският лама не е разказал точно — сопна се старшият човек. — Златните плочи се четат, като върху тях се слагат двете длани, както показва и Статуята на четящия човек.
Макар старшият човек да показваше, че е време да приключваме, аз не преставах с въпросите:
— Третият вход най-вероятно се намира на върха на Кайлас. Знаете ли нещо за него?
— Не, не знам… не знам… Запомнете обаче, не бива да се качвате на върха на свещения Кайлас. Забранено е.
— От кого?
— От Харати и неговите повелители.
Прегърнахме се с Астаман и старшия човек и си тръгнахме. После, докато се отдалечавахме, аз се обърнах и погледнах още веднъж статуята на Харати. Стори ми се, че Харати леко се усмихваше.
ТРЕНИРОВЪЧЕН ПОХОД В ХИМАЛАИТЕ
Честно казано, скучно ми е да пиша тази глава. Написал съм толкова отчети за спортни походи (особено, когато се борех за званието майстор на спорта на СССР), че бях възприел напълно бюрократично-суховатия стил на подобни изложения. Трудностите на маршрута и начините за преодоляването им изискват специфичен език. Затова няма да разказвам за целия поход в Хималаите, чиято цел беше да се подготвим физически за тибетската експедиция. Ще се спра само на някои любопитни моменти.
Как протече тренировъчният поход
От Катманду до град Покхара пътувахме с автобус. Оттам, следвайки туристическата карта, смятахме да стигнем до подножието на планината Анапурна, да се изкачим на 5000 метра височина и да се върнем обратно: Надявахме се да подобрим физическата си форма и да се адаптираме към високопланинската атмосфера — абсолютно необходимо условие за успеха на тибетската експедиция, където ни очакваше дълъг престой на височина 5000–6000 м.
Към Покхара мътен порой от кал и камъни пресече и без това лошия път. Такова чудо не бях виждал в живота си. Мощната, ръждива на цвят вода се движеше с бясна скорост и повличаше със себе си не само камъни, но и огромни морени. От двете страни на пътя хората, наизлезли от автомобилите си, наблюдаваха втрещени кално-каменната стихия. Ние също се приближихме.
— Каква сила и мощ! — възкликна Рафаел Юсупов.
— Това е то природата — многозначително заяви Селиверстов. След като пороят понамаля, един смелчак с джип реши да рискува. Колата му затъна още в началото и опасно се наклони.
— Обърни предницата по течението, ще те преобърне, смотаняко! — развика се Селиверстов, ръкомахайки енергично.
Сякаш разбрал руската реч, водачът насочи предницата на автомобила по течението, задържа се стабилно и така си остана насред водата.