Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Какво е това? — прошепна Алиса след няколко минути на страшно напрежение.
— Какво е това? — повтори Хейуърд с висок глас.
Не отговориха нито индианците, нито Ястребово око. Те стояха заслушани, сякаш очакваха крясъкът да се повтори, а държането им показваше, че и те бяха в почуда. Най-сетне тримата заговориха тревожно помежду си на делаварско наречие и Ункас; като мина през вътрешния и най-добре прикрит изход, предпазливо напусна пещерата. Когато той излезе, разузнавачът пръв заговори на английски.
— Какво беше това, никой от нас не може да каже, макар че ние двамата сме бродили из горите повече от тридесет години! По-рано вярвах, че няма вик на животно или на индианец, който ушите ми да не са чули; но сегашният крясък доказва, че съм бил само надменен и суетен смъртен.
— Не беше ли това викът, който воините надават, когато искат да сплашат неприятелите си? — запита Кора, която се увиваше в шала си със спокойствие, което липсваше у разтревожената й сестра.
— Не, не, този писък беше зловещ и страшен и в него имаше нещо нечовешко; когато веднъж си чул бойния вик, никога не би го сбъркал с нещо друго! Е, Ункас — обърна се той на делаварски към младия вожд, когато последният отново влезе вътре, — какво видя? Светлината ни проблясва ли през одеялата?
Отговорът, даден на същия език, беше кратък и очевидно категоричен.
— Навън не се вижда нищо — продължи Ястребово око, като поклати недоволно глава, — а и нашето убежище е все още добре прикрито в тъмнината! Които имат нужда от сън, нека отидат в другата пещера; трябва да сме на крак рано преди изгрев слънце и да се отправим колкото можем по-бързо към форт Едуард, докато мингозците са още потънали в утринната си дрямка.
Кора се подчини спокойно и с примера си помогна на по-плахата Алиса да разбере нуждата от послушание. Но преди да тръгне, тя помоли шепнешком Дънкън да ги последва. Ункас вдигна одеялото, за да минат, и когато сестрите се извърнаха да му благодарят за това внимание, те видяха разузнавача отново седнал пред загасващата жар. Той бе подпрял с ръце лицето си по начин, който показваше колко дълбоко се бе замислил върху необяснимия крясък, що бе прекъснал вечерната песен.
Хейуърд взе със себе си един запален клон, който хвърли слаба светлина в тясното пространство на новото им жилище. Като го закрепи на удобно място, той отиде при девойките; те останаха насаме с него за пръв път, откак бяха напуснали приятелските стени на форт Едуард.
— Не ни оставяйте, Дънкън — каза Алиса, — не бихме могли да спим тук, докато онзи ужасен вик още кънти в ушите ни!
— Нека най-напред видим дали тази крепост ви осигурява безопасност — отвърна той, — а после ще говорим за почивка.
Той отиде до другия край на пещерата, където имаше изход, закрит с одеяла, и като отдръпна дебелата завеса, отново задиша пресния и освежителен въздух, който идеше откъм водопада. Един ръкав на реката течеше през тясна и дълбока клисура, прокопана от течението в меката скала Точно под краката му и образуваше, както Хейуърд вярваше, отлична защита срещу всяка опасност откъм тази страна; на петнадесет-двадесет ярда по-нагоре от тях водата се спущаше, мяташе се и течеше надолу буйно, стремително и неубоздано.
— Тук природата е създала непреодолима преграда — продължи той, като посочи към отвесния склон и, тъмните води на реката, преди да пусне одеялото — и като знаете, че добри и верни хора пазят отпред, не виждам защо съветът на нашия честен домакин да бъде пренебрегнат. Уверен съм, а и Кора ще се съгласи с мене, че и на двете ви е необходим сън.
— Кора може да признава правотата на мнението ви, макар да не е в състояние да го приложи на практика — отвърна по-възрастната сестра, която се бе наместила до Алиса, на легло от еасафрасови клонки. — Дори и да не бяхме се уплашили от онзи тайнствен вик, има друго нещо, което ще прогони съня ни. Попитайте се сам, Хейуърд, дали има дъщери, които биха забравили тревогите на бащата, когато той не знае къде се намират децата му и какво правят в тези диви места сред толкова много опасности?