Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
От това простичко описание на водопада Глен38 слушателите добиха увереност в безопасността на скривалището и бяха твърде наклонни да гледат на дивите му прелести по-различно, отколкото гледаше Ястребово око. Но не им беше до съзерцаване на природните хубости. И понеже като приказваше, разузнавачът не намираше за нужно да спре готварските си занимания, освен за да посочи с една счупена вилица някое особено опасно място в непокорния поток, то сега вниманието им бе привлечено от нещо по-необходимо, макар и по-низше — яденето.
Вечерята, подпомогната твърде много от няколко деликатеса, които Хейуърд бе имал предвидливостта да вземе със себе си, когато слизаха от конете, подействува крайно освежително на изморените пътници. Ункас играеше ролята на прислужник на девойките и им правеше разни дребни услуги според силите си. Смесицата от достойнство и усърдие в лицето му забавляваше Хейуърд, който много добре знаеше колко чуждо е всичко това за индианските обичаи, които забраняват на воините да се унижават с какъвто и да било ръчен труд, особено пък труд в полза на техните жени. Но тъй като изискванията на гостоприемството се смятаха от тях за нещо свещено, това малко нарушение на мъжкото му достойнство не предизвика никакви гласни забележки. Ако някой беше по-свободен, за да наблюдава по-зорко, сигурно би му се сторило, че услугите на младия главатар не бяха напълно безпристрастни. Макар че доста учтиво поднасяше на Алиса кратунката със сладка вода и дъсчицата с грижливо нарязаните парчета месо, все пак, когато вършеше същото за сестра и, очите му се задържаха върху красивото й, изразително лице. Веднъж или дваж той бе принуден да заговори, за да привлече вниманието на тези, на които прислужваше. В тия случаи той си служеше с английски, несъвършен и неправилен, но достатъчно разбираем, като го правеше много нежен и музикален с дълбокия си, гърлен глас, и това караше девойките да го поглеждат с учудване и възхищение. Тези учтивости и разменените няколко изречения помогнаха да се завърже нещо като дружба между тях.
Сериозното държане на Чингачгук не се промени. Той бе седнал близо до светлината, където неговите гости с честите си и неспокойни погледи можеха по-лесно да различат естественото изражение на лицето му от изкуствената свирепост на бойната му украса. Те откриха силна прилика между бащата и сина, с онази разлика, която естествено произтича от възрастта и преживените трудности. Свирепостта на лицето му сега изглеждаше, че дреме, а на нейно място се виждаше тихият, спокоен израз, присъщ на индианския воин, когато не е нужно да проявява качествата, необходими за постигане на по-висши цели. Но от случайните проблясъци, минаващи бързо по мургавото му лице, можеше лесно да се отгатне, че беше нужно само да се възбудят страстите му, за да се почувствува пълното въздействие на ужасната украса, която си бе направил, за да плаши своите неприятели. За разлика от него бързите блуждаещи очи на разузнавача рядко спираха да се движат. Той ядеше и пиеше с охота, която никакво съзнание за опасност не можеше да намали, но бдителността му не го напускаше нито за миг. На двадесет пъти задържаше пред устата си кратунката или парчето месо, а главата му се извръщаше настрани, сякаш се вслушваше в, далечни, обезпокояващи звуци. Това движение принуждаваше гостите да престанат да наблюдават новите за тях неща и им припомняше опасността, която ги бе довела тук. Тъй като тези чести паузи не биваха последвани от някаква забележка, мигновеното безпокойство, което те създаваха, се разсейваше и за известно време биваше забравяно.
38
Водопадът Глеи се намира по течението на Хъдзън, на мястото, докъдето реката е плавателна за малки ладии. Описанието на този живописен и забележителен малък водопад, така както е дадено от разузнавача, е доста вярно, макар използуването на водопада за нуждите на цивилизацията да е развалило доста красотата му. Скалистият остров и двете пещери сега са познати на всеки пътник, тъй като този остров поддържа подпората на един мост точно над водопада. — Б.а.