Последният мохикан

— Вие виждате какво ни чака, Кора — каза Дънкън, — и разбирате, че трябва да разчитаме на родителската загриженост и опитността на баща ви. Влезте с Алиса в пещерата, където поне вие ще бъдете в безопасност от смъртоносните куршуми на неприятелите ни и където ще можете с нежност, свойствена на женската ви природа, да се погрижите за нещастния ни другар.

Сестрите го последваха във външната пещера, където Дейвид със стенанията си бе започнал да дава признаци, че съзнанието му се възвръща. Тогава, като предостави ранения на грижите им, Хейуърд започна да се приготовлява веднага да ги напусне.

— Дънкън! — каза с разтреперан глас Кора, когато Той стигна до отвора на пещерата. Дънкън се обърна и видя как девойката, смъртно бледа, с потреперващи устни го гледа с вперен, загрижен поглед, който го принуди веднага да се върне при нея. — Не забравяйте, Дънкън, колко ни е необходима вашата собствена безопасност, не забравяйте, че на вас ни е поверил баща ни, че много зависи от вашата грижа и благоразумие, или с две думи — прибави тя, докато издайническата кръв нахлуваше в лицето й и караше дори слепите й очи да поруменеят, — не забравяйте колко заслужено скъп сте на всички, които носят името Мънроу.

— Ако нещо може да засили първичната ми любов към живота — каза Хейуърд и очите му несъзнателно се плъзнаха по младежката фигура на безмълвната Алиса, — то е точно това мило уверение. Като майор от шестдесетия полк аз трябва да взема участие в битката. Но работата ни ще бъде по-лесна, трябва само да устоим на онези хрътки в продължение на няколко часа.

Без да дочака отговор, той се откъсна от сестрите и се присъедини към разузнавача и неговите другари, които продължаваха да лежат под закрилата на цепнатината между двете пещери.

— Казвам ти, Ункас — заговори разузнавачът, когато Хейуърд се приближи до тях, — ти хабиш много барут и от това пушката отскача и ти пречи да улучиш! Малко барут, лек куршум и дълга пушка винаги успяват да изтръгнат предсмъртния вик от мингозеца; поне такъв е собственият ми опит с тези гадини. Хайде, приятели, нека идем в нашите прикрития, защото никой не може да каже кога и къде един макасец43 ще нанесе удара си.

Индианците, мълчаливо се отправиха към определените им места в пукнатините на скалите, откъдето можеха да видят всеки, който би се приближил до подножието на водопада. В средата на малкото островче няколко ниски и недорасли бора бяха пуснали корени и образуваха гъсталак, в който Ястребово око се стрелна с бързината на елен, последван от подвижния Дънкън. Доколкото обстоятелствата им позволяваха, те се скриха между гъсталаците и разпръснатите наоколо камъни. Над тях се издигаше гола, закръглена скала, от двете страни на която водата подскачаше леко, като се спущаше надолу в бездната по описания вече начин. Тъй като се бе зазорило, отсрещните брегове не представляваха само смътни очертания; застаналите на пост можеха да виждат гората и да различават предметите под сводовете, образувани от мрачните борове.