Последният мохикан

Някаква фигура, подобна на привидение, се появи от тъмнината зад разузнавача и като грабна една пламтяща главня, вдигна я към най-отдалечения край на скривалището. Алиса нададе лек писък, а дори и Кора се изправи на крака, когато тази личност, внушаваща страх, се придвижи в кръга на светлината; но една дума от страна на Хейуърд беше достатъчна, за да ги успокои. Той им каза, че това е техният водач Чингачгук. Последният вдигна едно друго одеяло, с което показа, че пещерата има два изхода. Продължавайки да държи главнята, той прескочи една дълбока, тясна пукнатина сред скалите, която се простираше под прав ъгъл с мястото, където се намираха, но която за разлика от него беше открита към небето, и след това влезе в друга пещера, в общи черти много подобна на първата.

— Такива стари лисици като Чингачгук и мене никога не се крият в дупка само с един изход — каза със смях Ястребово око. — Лесно можете да видите колко удобно е това място. Скалата е от черен варовик, който, всеки знае, е мек; тя е удобна за възглавница, когато липсва шума и борови клонки. Едно време водопадът се е намирал на няколко ярда по-надолу и предполагам, че по това време е бил толкова хубав, колкото който и да е друг водопад по течението на Хъдзън. Но старостта е голям враг на красотата, което тези мили дами тепърва ще научат! Мястото се е променило твърде много! Тези скали са пълни с пукнатини и на някои места са по-меки, отколкото на други. Самата вода си е издълбала големи дупки, като се е отдръпнала стотина стъпки и е подронила и прокопала скалите на много места, докато най-после водопадът съвсем се е обезформил.

— В коя негова част се намираме сега? — запита Хейуърд.

— Там, където провидението най-напред го е поставило. Но, изглежда, той е бил твърде непокорен, за да остане на същото място. Скалите, които се намират от двете ни страни, са се оказали по-меки, така че водите са оставили средната част на речното корито празно и сухо, като преди това са издълбали тези две дупки тъкмо за да ни служат за скривалища.

— Значи сега се намираме на остров, така ли?

— Да. От двете ни страни има водопади, а нагоре и надолу от нас е реката. Ако беше денем, щеше да си струва труда да се изкачите на скалата и да видите какво превратно нещо е водата. Тя пада без всякакви правила: понякога подскача, понякога се спуща; тук бълбука, там се стрелка; на едно място е бяла като сняг, а на друго — зелена като трева; някъде се спуска в дълбоки ями и там боботи и тресе земята; другаде образува малки вълнички, пее си като поточе, прави водовъртежи и дълбае стария камък, сякаш не е по-твърд от утъпкана глина. Целият план на реката изглежда объркан: най-напред тече гладко, сякаш се кани да се спусне надолу, както е редно; след това пак се извива и се извръща срещу бреговете; а не липсват и места, където се връща назад, като че ли не желае да остави пущинака и да се влее в морето. Да, лейди37, тънкият като паяжина воал, който носите около шията си, е груб като рибарска мрежа в сравнение с някои местенца, които мога да ви покажа, дето реката прави какви ли не фигури. Сякаш след като бурно се е противопоставяла на всякакъв порядък, решила е да изпита силата си срещу всичко. И в края на краищата какво става? След като известно време като някой твърдоглавец реката е правила каквото си ще, ръката, която я е сътворила, изведнъж събира водите й и на петнадесет-двадесет метра по-надолу можете да я видите как тече спокойно към морето, сякаш това е било предопределението й от сътворението на земята!