Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Той пристъпи към масата и застана с леко свити юмруци, подпрени на бляскавия сатен.
— И Кромуел, и Феърфакс вярват на втория ми баща. Но да предположим, че лоялността му бъде поставена под въпрос. Ако Кромуел го подкрепи, а Феърфакс не… — Той огледа обшитата с ламперия стая с въпросително вдигната вежда.
Сър Джейкъб ритна една цепеница обратно в огъня.
— Гранвил е почтен човек.
Премереното изявление увисна за миг в прашната, претъпкана стая.
— Бихте ли нарекли почтен един човек, който въстава срещу своя крал, сър? — запита принц Рупърт с блеснали под светлината на лампата очи, като отблъсна назад стола си и скочи на крака.
Той огледа яростно цялата стая и лицето му още повече се зачерви. Беше безстрашен мъж, толкова ревнив към репутацията си на блестящ командир, колкото страстно защитаваше божественото право на крал Чарлз да управлява Англия.
— Гранвил е предател и ще изгуби главата си, когато всичко свърши — продължи принцът. — Както и всички те.
Той напълни отново сребърната си чаша от гарафата на масата; движенията му бяха толкова резки, че рубинени капчици опръскаха дългата маса.
Сър Джейкъб вдигна рамене. Нямаше особен интерес да защитава маркиз Гранвил от нападките на кралския племенник.
Рупърт пресуши чашата си, отмятайки глава, и водопадът на къдравата му коса се разля по широката му дантелена яка. Пусна рязко чашата на масата.
Кралят се изкашля леко, напомняйки на лордовете кой всъщност взема решенията в това събрание.
— Господа, нека се върнем към въпроса, който разисквахме. Аз съм затворник тук, в този град, преследван от кавалерията на Кромуел. Нашата армия е разстроена, поддръжниците ни са обсадени в собствените си домове. За да получим още помощ от шотландците, би трябвало да отстъпим по споразумението…
Той подпря лакти на масата и сплете пръсти. Споразумението щеше да го принуди да се съгласи на учредяването на презвитерианска църква в Англия. Грях, който той беше убеден, че ще призове върху главата му божия гняв. Би предприел такова действие само под натиска на изключителни обстоятелства.
— Приемам всякакви предложения. В това на Астли като че ли има смисъл. И в лицето на господин Море виждаме съвършения инструмент за него.
Той отправи още една усмивка към Брайън, който едва се въздържа да не нададе триумфален крясък.
— Да, значи ще започнем с Гранвил. — Гласът на сър Джейкъб прозвуча рязко. — Но ще ви трябва нещо повече от обикновено мошеничество, господин Море. Повтарям, Гранвил е толкова почтен, колкото е и умен.
Вгледа се продължително в принца със сардонично вдигната вежда, подканваща го да възрази, но когато Рупърт запази мълчание, той продължи:
— Ако свалим маркиза, цялата къщичка от карти ще рухне. Те ще се изпокарат. Гранвил има много привърженици, но има и хора, които няма да възразят, ако го видят да пада.
Изви уста в цинична усмивчица. Винаги можеше да се разчита на човешката природа и на нейните слабости.
— Ако ми поверите тази мисия, ваше величество, давам ви дума, че няма да се проваля — каза Брайън с искрен глас.
— Ние ви се доверяваме, сър. — Кралят стана. — Господа…
Махна с ръка за сбогом и тръгна към вратата. Стражът скочи да я отвори и кралят се раздели с кланящите се свои поданици, последван от принц Рупърт.
— Внимателно подготвяйте плановете си, Море — посъветва го сър Джейкъб, който също тръгна към вратата. — Гранвил не е глупак.
— Не е, но е младоженец — обади се някой с цинично изхихикване. — И в ума му няма да има място за кой знае колко други неща, смея да твърдя… поне за един-два месеца.
Брайън не отговори на задявката. Приближи се към прозореца, противоположен на двора. Той даваше изглед към широките простори на поляната на Крайстчърч и редицата оголени от зимата дървета покрай брега. Пейзажът беше спокоен, трудно бе човек да си представи, че зад стените на града вилнее война. Часовникът на кулата удари пет пъти; острите му звуци отекнаха над града.
Катон имаше нова жена. Новите жени означаваха деца. Късметът на Брайън нямаше да трае вечно. Един ден Гранвил щеше да има син, освен ако нещо не се случи. Напук на многото възможности той бе оцелял досега във войната и ако имаше същия късмет, щеше да оцелее докрай. Но най-важната цел на Брайън трябваше да бъде новата маркиза. Сватбата е била преди месец, досега тя сигурно вече е заченала и дори може би носи детето, което щеше да го обезнаследи.
Загледа се в падащия здрач със здраво стисната уста. Бе успял да отстрани онази, преди да създаде друго освен две малки ревли; със сестра й нямаше да бъде по-трудно. Не беше виждал момичето, но ако приличаше на Даяна, щеше да бъде лесна за опитомяване, празноглавка, която мисли само за мода и удоволствия. Щом се намести под покрива на Гранвил, ще намери начин да я отстрани. Но първо може би щеше да я използва. Почти бе успял да накара Даяна да работи против Катон. Защо не и тази? И когато изпълнеше поставената от него задача, щеше да се отърве от нея… и от носения от нея зародиш.