Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— О! — възкликнах, преигравайки безумно. — Искаш да кажеш твоя Джером? Естествено, че Джером е канен, магаре глупаво. Ама че си и ти! Но как според теб ще прозвучи, като не поканя Джудиния Гадник? И Уони-балони, след като тя ме покани на рождения си ден миналата седмица?
— Няма как да разбере.
Когато казах на Джуд кой ще дойде, тя рече наперено:
— А, значи ще водим половинките си?
Което ще рече Гадника Ричард. И понеже не сме само шест души вече, ще трябва да поканя и Майкъл. Няма как, девет е добра цифра. Десет. Нищо. После се обади Шарън.
— Дано не съм сгафила. Току-що се видях с Ребека и я попитах дали ще дойде на рождения ти ден и тя много се засегна.
О, не, сега ще трябва да каня и Ребека с Мартин Убийствената Скука. Но това ще рече, че трябва да поканя и Джоана. Мамка му! Вече казах, че ще готвя, така че не мога внезапно да обявя, че отиваме на ресторант, защото ще ме изгризкат.
О, Господи! Влизам си сега в апартамента и на телефонния секретар ме чака леденостудено съобщение от Уони: „С Козмо се питахме какъв подарък би искала тази година за рождения си ден. Би ли ни се обадила, ако обичаш?“
Давам си сметка, че ще прекарам рождения си ден пред печката в готвене на храна за шестнайсет души.
18 март, събота
56 кг, алкохолни единици 4 (писна ми), цигари 23 (мн. мн. кофти, още повече, че за 2 часа), калории 3827 (гнус).
2 ч. следобед. Хм. Само това липсваше. Мама нахълта в апартамента ми, забравила като по чудо щуреца от миналата седмица, дето цяло лято пял и свирил.
— Божичко, дете — каза задъхано, като прекоси стаите и влезе в кухнята. — Да не си имала лоша седмица? Изглеждаш ужасно. Приличаш на деветдесетгодишна баба. Няма значение, познай какво ми се случи, миличка — обърна се тя към мен с чайника в ръка, отпускайки скромно клепки, и веднага след това се ухили широко, сякаш ей сега ще затанцува степ.
— Какво? — попитах намусено.
— Взеха ме на работа като телевизионна водеща. Отивам по магазините.
19 март, неделя
55,5 кг, алкохолни единици 3, цигари 10, калории 2465 (но предимно шоколад).
Ура! Цял нов позитивен поглед към рождения ден. Разговарях с Джуд за книгата, която тя чете относно празници и ритуали на първобитни народи, и се чувствам щастлива и в мир със себе си.
Осъзнах колко плиткоумно и неправилно е да смятам, че апартаментът е твърде тесен, за да побере деветнайсет души, и че не мога да се нагъзя и да прекарам рождения си ден в готвене, вместо да се издокарам и да бъда заведена в шикозен ресторант от секс-бог със златна кредитна карта. Вместо това ще си мисля за моите приятели като за огромно, топлосърдечно африканско или в най-лошия случай турско семейство.
Нашата култура е прекалено вглъбена във външната страна на нещата, възрастта и общественото положение. Любовта единствено има значение. Тези деветнайсет души са мои приятели, те искат да бъдат добре дошли в моя дом, за да отпразнуват с обич и скромно домашно посрещане, а не за да ме съдят. Ще им сготвя на всички овчарски пай [Подобие на мусака — кълцано телешко месо, задушено с подправки и зеленчуци, покрито със слой картофено пюре и запечено на фурна. — Б. пр.] — здравословна английска домашна храна. Ще се получи прелестен, топъл, етнически семеен купон в стил Третият свят.
20 март, понеделник
56,5 кг, алкохолни единици 4 (набирам скорост), цигари 27 (но в последния ден, преди да ги откажа), калории 2455.
Реших да поднеса овчарския пай с белгийска салата от див лук на дървени въглища, сирене рокфор, увито в канадски бекон, и испанска наденица чорисо на скара, за да внеса по-шикарна нотка (не съм опитвала преди, но сигурно е много лесно), а след това на всеки по едно индивидуално суфле „Гран Марние“. С изплезен език очаквам рождения си ден. Вероятно ще се прочуя като ненадмината готвачка и домакиня.
21 март, вторник: рождения ден
56,5 кг, алкохолни единици 9, цигари 42, калории 4295. Ако не се отпусна на рождения си ден, кога?
6,30 вечерта. Не мога повече. Току-що нагазих в тенджера с картофено пюре, както си бях с нови-новенички черни велурени обувки на висок ток, защото съвсем бях забравила, че подът на кухнята е застлан със съдове с пюре и задушено телешко. Вече е 6 и половина и трябва да отскоча до магазина за продуктите за суфлето и разни други забравени неща. Господи — внезапно си спомних, че тубичката с противозачатъчно желе може да е останала на умивалника. Трябва да прибера освен това бурканите с неизискан дизайн на катерички и поздравителната картичка от Джейми с изображение на агънце, пред което е изписано: „Честит рожден ден. Познай ти коя си!“ А като я отвориш, вътре пише: „Ти си най-дъртата овца.“ Хмф.