Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Нофрет мрачно й се подигра:
— Ти изведнъж си станала самата набожност. Но аз няма да направя нищо лошо на теб, Ренизенб. Не съм казала нищо против тебе. Попитай Камени, ако не вярваш.
Тя премина двора и се изкачи по стъпалата на верандата. Хенет излезе да я посрещне и двете влязоха в къщата.
Ренизенб бавно се обърна към Камени:
— Камени, ти ли й помогна да ни докара това до главите?
Камени каза нетърпеливо:
— Много ли те е яд на мен, Ренизенб? Но какво можех да сторя? Преди да замине, Имхотеп изрично ми нареди да се подчинявам на заповедите й и по всяко време, когато ме накара, да пиша. Не ме упреквай, Ренизенб. Какво друго можех да направя?
— Не те упреквам — замислено рече тя. — Все пак е трябвало да изпълниш нарежданията на баща ми.
— Не го направих с охота. А и вярно е, Ренизенб, че там нямаше нито една дума срещу теб.
— Не това ме интересуваше!
— Наистина, дори Нофрет да ми беше казала, пак не биха написал нито една дума, която може да ти навреди. Ренизенб… моля те, повярвай ми.
Тя объркано поклати глава. Това, в което той се опитваше да я убеди, беше без особено значение за нея. Почувства болка и гняв, сякаш Камени я беше излъгал. Да, в края на краищата той беше чужд човек. Макар и със сродна кръв, си оставаше чужденец, когото баща й беше довел отдалеч. Беше млад писар и получаваше задачи от своя господар, които непременно трябваше да изпълни.
— Не съм писал нищо друго освен истината — настоя Камени. — Никакви лъжи нямаше, кълна ти се.
— Не — отвърна Ренизенб, — лъжи не е имало. Нофрет е твърде умна, за да допусне това.
В крайна сметка старата Еза се оказа права. Злополуките, за които Сатипи и Кайт злорадстваха, са били точно това, което е искала Нофрет. Не е чудно, че се усмихваше с котешката си усмивка.
— Тя е лоша — изрече на глас Ренизенб края на мислите си. — Да!
Камени се съгласи:
— Да, зло същество е!
Ренизенб се обърна и го изгледа с любопитство.
— Ти я познаваше, преди да дойде тук, нали? Познаваше ли я в Мемфис?
Камени се изчерви и погледна с неудобство:
— Не я познавах добре… Само бях чувал за нея. Гордо момиче, казваха, амбициозно и твърдо. И злопаметно.
Ренизенб кимна с внезапно нетърпение.
— Не ми се вярва. Баща ми няма да изпълни заплахите си. Сега е ядосан, но не може да постъпи толкова несправедливо. Когато си дойде, ще прости.
— Когато си дойде — каза Камени, — Нофрет ще направи всичко възможно, за да не си промени мнението. Ти не я познаваш, Ренизенб. Тя е твърде умна и непоколебима. И помни — много красива.
— Да — призна Ренизенб, — красива е.
Тя се изправи. Без да знае защо, през ума й мина, че красотата на Нофрет й причинява болка…
II
Ренизенб прекара следобеда при децата. Докато си играеше с тях, смътната болка в сърцето й намаля. Малко преди залеза тя се изправи, приглади косата си назад, оправи смачканите и разбъркани плисета на роклята си и се учуди защо нито Сатипи, нито Кайт бяха излезли навън, както обикновено.
Камени беше отишъл някъде далеч от двора. Ренизенб бавно го прекоси и влезе в къщата. Във всекидневната нямаше никого и тя обходи цялата къща чак до женските помещения. Еза дремеше в ъгъла на стаята си, а малката й робиня бележеше купчина ленени чаршафи. В кухнята печаха хляб на триъгълни кравайчета. Нямаше никого другиго.
Някаква странна празнота потисна Ренизенб. Къде се бяха дянали всички?
Хори вероятно се бе качил в гробницата. Яхмос може би беше при него или пък обхождаше полетата. Собек и Ипи сигурно бяха с говедата или оглеждаха хамбарите. Но къде са Сатипи и Кайт и къде, да, къде е Нофрет?
Силният аромат от мехлемите на Нофрет изпълваше цялата й стая.
Ренизенб застана на вратата и обхождаше с поглед малката дървена възглавничка, кутията със скъпоценности, купищата мънистени гривни и един пръстен, украсен със скарабей (Бръмбар, смятан за божество от египтяните. Бел. прев.) от синьо стъкло. Помади, мазила, дрехи, бельо, сандали — всички говореха за притежателката им, за Нофрет, която живееше с тях и беше чужденка и неприятелка.
Къде ли можеше да е самата Нофрет, чудеше се Ренизенб.
Тя бавно тръгна към задния вход на къщата и срещна Хенет, която влизаше.
— Къде са всички, Хенет? В къщата няма никой освен баба.
— Аз откъде ще знам, Ренизенб? Бях заета — помагах в тъкането, свърших сума ти работи. Аз нямам време за разходки.
Това означава, помисли си Ренизенб, че някой е отишъл на разходка. Може би Сатипи се е качила с Яхмос на гробницата, за да му говори насаме? Но къде беше Кайт? Не изглеждаше вероятно да се е отделила за толкова дълго от децата.