Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Истина е това, което каза Сатипи! Тя е по-добрият мъж от вас. Яхмос, Собек, Ипи — значи ще седите тук и няма да направите нищо? А децата ни, Собек? Ще оставите да умрем от глад? Много добре, ако вие не направите нищо, аз ще направя! Не сте никакви мъже!
Когато тя си тръгна, Собек се изправи:
— Кълна се в деветте богове на Енеада (Според вярванията това са били първите царе на Египет, а именно: Ра (Слънцето), Шу (Въздухът), Тефнут (богиня на влагата), Геб (Земята), Нут (Небето), Изида и Нефтида (закрилници на мъртъвците), Озирис и Сет (негов брат, чудовище). Бел. прев.), Кайт е права! Това е мъжка работа, а ние седим тук, говорим си и клатим глави.
Той тръгна да излиза. Хори викна след него:
— Собек, Собек, къде отиваш? Какво смяташ да правиш?
Собек, хубав и освирепял, викна от вратата:
— Ще направя нещо — това е ясно. А каквото направя, ще го сторя с радост!
ГЛАВА IX
Втори месец от Зимата — 10-и ден
I
Ренизенб излезе на верандата и спря за миг, като закри очи от внезапния ослепителен блясък.
Чувстваше се болна, с разклатена психика и изпълнена с безименен страх. Каза си, като непрекъснато механично повтаряше думите:
— Трябва да предупредя Нофрет… Трябва да я предупредя…
Зад гърба й в къщата се чуваха мъжки гласове — на Яхмос и Собек, те си приличаха, сред тях — пискливо и ясно момчешкият тенор на Ипи:
— Сатипи и Кайт са прави. В това семейство няма мъже! Но аз съм мъж! Да, ако не на години, сърцето ми е мъжко. Нофрет ми се подиграва, присмива ми се, отнася се с мен като с дете. Аз ще й докажа, че не съм дете. Не ме е страх от гнева на баща ми. Познавам го — той е омагьосан. Жената му е изпратила тези писания. Ако тя е объркала сърцето му, ще се върне при мен — при мен! Аз съм любимият му син. Вие всички се отнасяте с мен като с дете, но ще видите. Да, ще видите!
Изскочи от къщата като куршум и се сблъска с Ренизенб, замалко да я събори. Тя се вкопчи в ръкава му.
— Ипи, Ипи, къде отиваш?
— Да намеря Нофрет. Ще види тя дали ще ми се присмива!
— Почакай малко. Успокой се. Никой от нас не бива да върши нищо необмислено.
— Необмислено ли? — Момчето се усмихна презрително. — И ти си като Яхмос. Благоразумно! Предпазливо! Да не би да се направи нещо прибързано! Яхмос е баба! А Собек само говори и се пъчи. Пусни ме, Ренизенб!
Той изтръгна ръкава си от ръката й.
— Нофрет, къде е Нофрет?
Хенет, която тъкмо излизаше от къщата, промърмори:
— О, драги, лоша работа е това, много лоша. Какво ще ни сполети всички? Какво би казала моята скъпа господарка?
— Къде е Нофрет, Хенет?
Ренизенб извика:
— Не му казвай!
Но Хенет, както винаги, отговори:
— Излезе по задния път. Тръгна към ленените полета.
Ипи се втурна обратно през къщата, а Ренизенб каза укорително:
— Не биваше да му казваш, Хенет.
— Ти не вярваш на старата Хенет. Никога не си имала доверие в мен. — Гласът й стана плачлив. — Но бедната стара Хенет знае какво върши. На момчето му трябва време, за да му мине. Няма да намери Нофрет в ленените полета. — Тя се ухили. — Нофрет е тук, в беседката, с Камени.
Тя посочи с глава към двора и добави с ненужно натъртване:
— С Камени…
Но Ренизенб вече беше тръгнала през двора.
Като влачеше дървеното си лъвче, Тети се затича откъм езерото към майка си. Ренизенб я вдигна на ръце. Притиснала детето към себе си, тя разбра силата, която движеше Сатипи и Кайт. Тези жени се бореха за децата си.
Тети раздразнено извика:
— Не толкова силно, мамо, не толкова силно!
Ренизенб пусна детето долу. Бавно прекоси двора. В по-отдалечената страна на беседката Нофрет и Камени седяха заедно. Когато Ренизенб се приближи, те се обърнаха. Тя заговори бързо и задъхано:
— Нофрет, дойдох да те предупредя. Трябва да бъдеш по-внимателна. Трябва да се пазиш.
Израз на презрителна веселост премина през лицето на Нофрет.
— Значи кучетата се разлаяха?
— Всички са много ядосани. Ще ти направят нещо лошо.
Нофрет поклати глава:
— Никой не може да ми навреди — самоуверено вдигна глава тя. — Сторят ли ми нещо, ще бъде докладвано на баща ти — а той много добре ще си отмъсти. Ако спрат и помислят, ще им стане ясно. — Тя се усмихна. — Какви глупаци бяха с техните дребни обиди и преследвания! През цялото време играеха по моята свирка!
Ренизенб рече бавно:
— Значи ти сама си скроила всичко? А аз те съжалявах, мислех, че не сме любезни с теб! Няма повече да те съжалявам… Според мен, Нофрет, ти си зла! Когато в часа на възмездието започнеш да отговаряш за четиридесет и двата гряха, няма да можеш да кажеш: „Не съм сторила зло.“ Нито пък: „Не съм била алчна.“ А когато сърцето ти се претегли на везната с перцето на истината, ще наруши равновесието.