За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Не ми изглеждаш много разстроен от това, че трябваше да се промъкна в онази ферма и да ти открадна нещо за вечеря.
— Фермата беше почти пуста по пладне. Но потокът няма да е. Стой тук, докато се стъмни, Абигейл.
Тя се обърна към него, подпряла юмруци на хълбоците си.
— Вече не приемам заповеди от никого!
— И никога не си приемала.
Тя се усмихна студено.
— Но сега ти ще получаваш заповеди от мене. Стой спокойно — каза тя, когато той се надигна да стане. — Подутината на глезена спада, но ако започнеш да подскачаш насам-натам като някакво еднокрако бостанско плашило, със сигурност пак ще го нараниш.
— Обещавам, че ще се държа прилично, ако и ти обещаеш, че ще стоиш далече от потока, докато нощта започне да отпраща англичаните към къщите им.
— Доминик…
Той хвана ръката й и не й позволи да му обърне гръб. Абигейл погледна първо пръстите си, а после вдигна очи към усмихнатото му лице и зачака той да заговори. Ако се дръпнеше по-силно, можеше да го накара да залитне и лошо да си нарани глезена. Съмняваше се, че дори ударите, които бяха оставили следи по главата му, можеха да проникнат през дебелия му череп, който изглеждаше непроницаем за здравия разум.
— Обещай, Абигейл — заповяда той със заблуждаващо спокоен тон.
— Много добре. Обещавам, че ще ида при потока чак по тъмно.
— Хубаво.
Той я пусна и отново се облегна на стената. Скръсти ръце на гърдите си и й се усмихна като благосклонен крал, който дава аудиенция на най-незначителния си поданик.
Докато тя излизаше, за да събере в гората някакви дърва, от които той да издялка прибори, и съчки, за да накладе огън и да изпече откраднатите яйца, го чу да се смее. Усмивка се прокрадна и на нейните устни. Доминик беше най-вълнуващият мъж, когото някога беше срещала, но знаеше, че щом глезенът започне отново да му служи, можеше да се окаже и най-добрият й шанс да се измъкнат оттук живи.
Когато камъкът, на който Абигейл изпече яйцата, изстина, Доминик го взе, за да наточи ножа. Часове му трябваха, докато стана достатъчно остър, за да го използва. Дялкането на дървени лъжици и вилици го държеше зает. Докато работеше, седеше на прага, вгледан през дърветата към хоризонта, но корабът, който търсеше, все не се появяваше.
Морето го примамваше неудържимо. Всяка нощ той заспиваше, заслушан в шума на вълните, които се разбиваха в пясъка, нашепвайки тихи тайни, които само един моряк можеше да разгадае. Същата песен го будеше всяка сутрин и не спираше да го привлича.
— Изглеждаш ми замислен — отбеляза Абигейл, излизайки от гората, и сложи няколко горски плодове в една от чашите. Протегна му я и добави: — Не са много узрели, затова не яж много.
— Не съм гладен.
— Не си ли?
Той се усмихна на учудването й, после въздъхна.
— Мога да мисля само за едно — колко време ще мине, преди да усетя отново палубата под себе си.
— Знам колко трудно трябва да е това за тебе.
— Знаеш? — запита той раздразнено, когато тя обгърна с ръце коленете си и се загледа в листата, леко разлюлявани от ветреца. — Откъде би могла да знаеш? Ти си сухоземен човек.
— Никой, който живее в Ню Бедфорд, не може да бъде безразличен към морето. — Тя се усмихна. — И не е престъпление да се родиш, за да живееш на сушата.
— Това ли казах? Просто мислех, че една сухоземна жена не може да разбере колко примамлив е океанът.
— Добре познавам зова му. Домът на леля ми гледа към пристанището, закърмена съм с ритъма на морето. Баща ми е моряк. Чичо ми също беше моряк. Корабът му беше потопен преди около година.
— Той оцеля ли?
— Не. — Лицето й изведнъж помръкна и Доминик съжали, че е задал този въпрос. — Корабът му потънал с всички на борда. Знам колко рядко оцеляват хора в такива случаи.
— Аз оцелях.
— Ти?
Той потупа златната халка на ухото си.
— Не знаеш ли какво означава това? Морякът носи халка, за да покаже, че е оцелял след загубата на кораба си в морето.
— Не знаех това.
— Мислеше, че е само прищявка?
Тя поклати глава и копринената й коса, която бе успяла да сплете на плитка, докосна ръката му.
— Помислих, че така се носят всички пирати.
— Капери, скъпа.
— Разликата е много малка.
— Разликата между това, да те обесят, и това, да ти прережат гърлото, също е много малка, но последното е много по-бързо.
Доминик понечи да каже още нещо, но само изръмжа една силна ругатня на френски:
Абигейл го погледна с внезапно смущение. Разсмя се, когато посегна към превръзката на главата му. Беше се смъкнала ниско над веждите. Отблъсна ръцете му, които напразно се мъчеха да я оправят. Коленичи и нагласи отново възела на главата му.