За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Доминик понечи да запита още нещо, но се свлече надолу. Крехките ръце на Абигейл го подхванаха, преди да падне по лице. Макар да се изкушаваше да направи някой лек коментар, той само изпъшка, когато тя го положи да легне на пода.
Абигейл се обърна, но той я хвана за ръката.
— Не си отивай, скъпа. Имам нужда от тебе.
За една дълга минута тя остана безмълвна. После, така тихо, че той не беше сигурен дали чува гласа й или думите, които се надяваше да излязат от устата й, Абигейл изрече:
— Няма да те оставя.
Той отнесе обещанието й със себе си в бездната на нестихващата болка. Абигейл Фицджералд можеше да си остава негов враг, но той подозираше, че тя никога няма да престъпи подобна клетва.
Поне така се надяваше. Животът му сега беше в ръцете й — в буквалния смисъл на думата.
7
Абигейл прехапа устни, задържайки дъха си, с надеждата, че сенките ще я прикрият. Коленичи край стената зад купчина сено и почувства как топлината на животните в обора я обгражда отвсякъде.
Не очакваше селянинът да влезе сега, защото го беше видяла да се отправя към полето зад фермата. Когато човекът тръгна към кравата, която преживяше доволно, тя се сниши още повече. Замръзна, щом чу потракването на яйцата, които държеше в подгънатата пола на ризата си, откраднати вчера от друга селска къща, по-близо до селото. И от тази къща вече липсваха чифт момчешки панталони и една мъжка риза. Панталоните бе обула под своята риза, а втората замени скъсаната риза на Доминик.
Преди седмица би се разяждала от чувство за вина заради кражбата. Колко щеше да се ядоса леля Уилма, ако я видеше да скита така наоколо, за да краде каквото й беше необходимо за нея и Доминик!
Но това не е Ню Бедфорд, оправда се тя мълчаливо.
Първият й набег беше в деня, след като помогна на Доминик да стигне до колибата. Толкова много селяни сновяха насам-натам по брега, прибирайки каквото беше останало от „Република“, че на нея никак не й беше трудно да се промъкне сред каменните къщи и да си вземе пай с месо от една къща и малък самун хляб от друга. Прибра една чаша и две чинии от трета къща, не искаше да краде всичко само от едно семейство.
Много скрупули имаш като за крадец. Намръщи се, когато гласът на Доминик изпъкна в съзнанието й. Не й трябваше неговото мнение. Той едва можеше да ходи, затова не можеше да се нагърби с тази отвратителна задача, но…
Абигейл отново затаи дъх, когато фермерът се обърна към мястото, където се беше скрила. Ако дойдеше още по-близо, сигурно щеше да я види. Стисна дръжката на ножа, втъкнат в колана й. Беше го взела вчера от друга ферма.
Посивелият фермер бодна вилата в купчината сено и тя се сви плътно до стената, когато той започна да обръща сеното и да го пуска пред кравата. Нахвърля малко сено и на коня, после излезе от обора и викна на някого да дойде с него на полето да му помогне.
Тя изпусна дъх. Макар да й се искаше да се свлече на земята, събра кураж и се измъкна от обора. Не видя никого навън и притича към дърветата покрай пътеката, която водеше към морето, а в другата посока — към селото. Не се осмели да тръгне по нея, защото можеше да срещне някого, комуто да се стори подозрително, че наоколо се мотае някаква непозната, а от селото изчезват вещи.
Абигейл се спусна между дърветата, тичайки към изоставената колиба, но внимаваше да не счупи трите яйца, които носеше в запретнатата пола на ризата си. Влезе в колибата, затвори очи и се облегна на разкривената врата, която не се затваряше докрай.
— Абигейл?
Макар че не искаше да отваря очи, защото отново щеше да я връхлети ужасът от това, че беше изхвърлена на този негостоприемен бряг, тя погледна към Доминик, който се опитваше да се изправи. Глезенът му още беше подут, но синините вече избледняваха. Намачканата риза не се закопчаваше на гърдите му, разкривайки мускулестата му плът, която твърде често привличаше погледа й. Ивицата плат, омотана около главата му, допълваше разбойническия му вид.
Той взе трите яйца от ръцете й и се усмихна.
— Започваш да ставаш все по-сръчна.
— Мразя това.
— То е защото гледаш на излетите си така, сякаш си крадец.
— Точно това съм.
— Не. Това е шансът ни да оцелеем във вражеско обкръжение.
Тя се засмя почти насила.
— Мислех, че обичаш трудните неща.
— Трудно е да смятаме селяните и фермерите за равностойни неприятели.
— Говориш така, защото не си тръгнал да се промъкваш в къщите им.