Роузана (Роман за едно престъпление)

12.

Една сутрин десет дни по-късно на бюрото на Мартин Бек лежеше писмото-отговор от Америка. Той го видя още преди да е затворил вратата зад гърба си. Докато окачваше палтото си, зърна собственото си лице в огледалото до закачалката. Беше бледо и сивкаво, с тъмни торбички под очите и причината вече не беше някаква инфлуенца, а липсата на сън. Разкъса големия кафяв плик и измъкна два протокола от разпит, едно написано на машина писмо и лист хартия с биографични данни. Любопитно прелисти документите, но потисна импулса си да ги прочете веднага. Вместо това отиде при машинописките и поиска светкавичен превод в три копия.

От канцеларията се качи един етаж по-горе, отвори вратата и се озова при Колберг и Меландер. Те сядаха всеки на бюрото си, работеха гръб срещу гръб.

— Имате ново обзавеждане ли?

— Единственият начин да издържим — обясни Колберг.

И той като Мартин Бек беше блед, със зачервени очи. Невъзмутимият Меландер изглеждаше както обикновено.

Пред Колберг имаше копие от доклад на жълта хартия. Той прокара пръст по редовете и каза:

— Значи, тук някоя си госпожа Лизелоте Йенсен, на шейсет и една години, съобщава на полицията във Велье, че било ветровито пътуване, че на голямата студена лодка също било ветровито, че валяло цял ден и цяла нощ, че параходът леко се люлеел и същата нощ я хванала морска болест, а на следващата пак валяло. Все пак пътешествието било приятно и всички пътници били толкова сладки. Сладкото момиче от снимката за съжаление не може да си спомни. Във всеки случай не били на една маса. Капитанът бил очарователен, а мъжът й казал, че просто не можели да изядат всичката тая хубава храна. Времето било ветровито, освен когато валяло. Не знаели, че Швеция била толкова красива. И аз не знаех, по дяволите. И така, повечето време играели бридж с прелестните южноафриканци господин и госпожа Хойт от Дърбан. Но каютите били твърде малки и на втората вечер мъжът й намерил голям паяк в леглото. Ала бил куражлия и успял да го изхвърли от кабината.

— Паяк, значи — вметна Меландер, без да вади лулата от устата си.

— Обичам ги аз тия датчани. Нищо не са забелязали, нищо не са видели или чули и накрая полицаят Тофт от Велье, който е водил разпита, пише, че все трябва да има нещо в свидетелските показания на милото семейство старци, което да хвърли светлина върху случая. Заключението му е направо съкрушително.

— Ще видим, ще видим — промърмори Меландер.

Мартин Бек се беше подпрял на ръба на бюрото и ровеше из документите. Изсумтя нещо неразбрано. След десетдневна работа бяха успели да установят местожителството на две трети от хората, които са били на борда на „Диана“. По един или по друг начин се бяха свързали с около четирийсет и за двайсет и три от случаите разполагаха със смислени протоколи. Общо взето, резултатът беше слаб. От обадилите се досега никой не можеше да си спомни нещо повече за Роузана, освен че може би са я мернали на борда по време на пътуването.