Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
— Уверявам те, мамо, че той наистина ме целува, търкайки бузата си о моята, когато протегна глава до неговата — казваше Карл. — И това е много удобно, защото, знаеш ли, Блер Атол има едва ли не будилник в главата си! Без него нямаше да знаем през цялата седмица нощ ли е, или ден, вечер или сутрин!
Детето бъбреше, а госпожа Бауер го слушаше в прехлас. И тя също обичаше Блер Атол с цялата обич, която момчето й изпитваше към него, и не изпущаше никога случай да му изпрати бучка захар. Какво не би дала тя да отиде да види този стар служител, който още нейният мъж познаваше, и заедно с това да посети зловещото място, дето бяха намерили след експлозията трупа на бедния Бауер, почернял като мастило, овъглен от пламъка на метана… Но в мината не се пущат жени и тя трябваше да се задоволи с непрестанните описания, които правеше синът й за мината.
Ах, тя познаваше добре тази каменовъглена мина, тази голяма черна дупка, отгдето не се върна мъжът й! Колко пъти беше чакала пред тази зинала паст, широка петнадесет стъпки в диаметър, беше следяла с поглед по протежение на цялата зидана от камъни стена двойната дъбова клетка, с която се плъзгаше подемникът, окачен на своя кабел и увиснал на стоманени скрипци, беше ходила на високото горно скеле, в машинното парно отделение, в кабинета на маркировача, навсякъде! Колко пъти се беше гряла на вечно пламтящата жарава на този огромен железен кош, дето миньорите сушеха дрехите си, когато излизаха от бездната, и отдето нетърпеливите пушачи палеха лулата си! Колко познати й бяха грохотът и работата на тази врата на ада! Беше гледала не веднъж и дваж как откачват натоварените с въглища вагони, как ги прикачват, как сортират въглищата, как ги промиват, как работят машинистите, шофьорите, всички!
Не можеше само да види тя, макар да го виждаше все пак ясно с очите на сърцето си, какво става, когато подемникът потъва с човешкия грозд от работници и между тях с нейния мъж някога, а сега с единственото й дете!
Тя чуваше как гласовете и смеховете им се отдалечават в дълбочината, как отслабват, а после стихват. Мислено проследяваше тази клетка, която потъваше в тясното отвесно черво на пет-шестстотин метра — четири пъти колкото височината на голямата пирамида!… Тя я гледаше как най-сетне идва в края на всеки курс и как мъжете бързат да стъпят на земята!
Ето те се пръсват в подземния град, поемат един надясно, друг наляво, товарачите отиват при вагонетките си; забойчиците с железни кирки се отправят към въглищния пласт, който трябва да атакуват; насипвачите се заемат да заместят със здрави материали извадените въглищни богатства; крепачите укрепват с подпори неиззиданите галерии; кантонерите поправят пътищата и поставят релси; зидарите свързват сводове…
Една централна галерия, тръгнала от шахтата, достига като широк булевард до друга шахта на три или четири километра разстояние. От нея излизат под прав ъгъл второстепенни галерии, а успоредно с нея треторазредни галерии. Между тези пътища се издигат стени, прегради от въглища или от скала. Всичко тук е правилно, четвъртито, здраво, солидно, черно!…
И в този лабиринт от улици, колкото широки, толкова и дълги, цяла една армия от полуголи миньори се движи, разговаря, работи при светлината на ветроупорни лампи.
Ето какво си представяше често госпожа Бауер, когато седеше сама и замислена край огнището.
Сред тези кръстосани галерии тя виждаше главно една, която познаваше по-добре от останалите, чиято врата отваряше и затваряше нейният малък Карл.
С падането на вечерта дневната смяна излизаше горе, застъпена от нощната. Но нейното момче не заемаше място в клетката на подемника. То отиваше в конюшнята, намираше там своя мил Блер Атол, слагаше му дажбата от овес и сено; после изяждаше на свой ред оскъдната си студена вечеря, която му спускаха отгоре, играеше една минута с едрия плъх, замрял в краката му, и двата прилепа, които прехвръкваха тежко около него, и заспиваше на сламената постеля.
Колко добре знаеше всичко това госпожа Бауер и как само разбираше от половин дума всички подробности, които й съобщаваше Карл.
— Знаеш ли, мамо, какво ми каза вчера инженерът господин Маулесмюлхе? Каза, че ако отговоря добре на въпросите по аритметика, които ще ми постави през някой от близките дни, ще ме вземе да държа желязната ролетка, когато снима планове в мината със своя компас. Изглежда, че скоро ще пробият галерия, за да се съединят с шахтата „Вебер“, и ще падне доста работа, докато излязат точно на нея.
— Наистина ли — извика госпожа Бауер, очарована, — инженерът господин Маулесмюлхе ли каза това?