Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Лиарин се обърна и подпря на облегалката на близкия стол, преди да тръгне обратно към леглото. Когато се пусна от стола, усети с крайчеца на очите си движение от ляво. Тя бързо обърна глава. Огнени стрели пронизаха главата й и я накараха да плаща за моментното си невнимание. Потърси стола с ръка, а с другата покри очи, докато бушуването зад челото й престана и можеше отново да мисли свързано. Когато отвори очи, видя отражението си в едно голямо огледало. Изпълнена с любопитство, тя се приближи, но за това изглежда трябваха повече сили, отколкото тя имаше. Тя се подчини на растящото изтощение и спря на известно разстояние, като се опитваше да открие нещо в образа си, което да й припомни коя е.
Това, което видя, не я впечатли особено. Напротив, помисли си, че изглежда така ужасно, както се и чувстваше. Малкото цвят по бузите й преливаше в синкав пурпур. Същият, но по-силен, се виждаше и по челото. Синините изпъкваха грозно по бялата кожа. Разбърканата коса и тревожните широко разтворени очи й придаваха вид на изоставено дете. Въпреки че разумът й не подсказваше нищо, което да говори за определена възраст, тялото под тясната нощница издаваше, че тя е вече разцъфтяла напълно до женска зрялост. Явно не е водела заседнал живот, защото всичко у нея изглеждаше стройно и стегнато.
Говореше с лекота няколко езика, числата ни най-малко не я затрудняваха, но причината и за двете неща си оставаше тайна. Тя знаеше как се слага маса, какви съдове по какъв повод се използват, владееше и най-грациозните реверанси и най-сложните стъпки на най-различни танци, но разумът й не беше в състояние да открие извора на всички тези знания.
— Лиарин Уингейт? — прошепна тя. — Ти ли си наистина тази, която виждам?
Разумът й не намираше отговор, но тя и забрави в миг въпроса, защото по коридора се чуха стъпки. Някой почука тихо на вратата. Лиарин се огледа къде да се скрие, тъй като не искаше да я видят по нощница. Гърлото й беше така свито, че издаде само едно грачене, но то изобщо не спря посетителя да влезе в стаята. Лиарин се обърна назад. Внезапното движение я извади от така трудно пазеното равновесие. Стаята се люшна на една страна и падайки, тя видя Аштън да стои на прага. За части от секундата се приготви за удара, когато две силни ръце се сключиха около нея и я притиснаха до широки гърди.
Бяха сами в стаята. Когато дойде на себе си, Лиарин видя, че се намира в прегръдките на Аштън. Опита да се отскубне от ръцете му, но внезапно почувствува натиска на твърдите му бедра върху своите. Нямаше как да се изтръгне от желязната му хватка. Това засили още повече страха й. Сега вече не се съмняваше в собственото си здраве, а в неговото! Трябва да бе загубил ума си, за да я нападне по такъв нахален начин, когато роднините му са наоколо.
Тя опря едната ръка в гърдите му, а с другата забарабани по него. Слабият й юмрук се удряше в железни мускули.
— Не! Моля! Не правете това!
Но силите бяха твърде неравни. Краката й се залюляха във въздуха, когато той я вдигна на ръце и я пренесе на леглото. Ужасена, тя си представи предстоящата борба, която щеше да започне с насилие. Стисна очи. Когато Аштън я положи на леглото, пръстите й сграбчиха завивката и я дръпнаха до брадичката.
— Хайде, покажете какъв брутален тип сте всъщност — изсъска момичето през зъби. — Няма да ви се дам доброволно, чудовище такова!
Тя чу как той тихо се засмя, след това почувства една хладна ръка да отмахна косата от челото й. Отвори колебливо очи. Аштън й се усмихна и седна до нея на леглото.
— Моя мила, мила Лиарин, от всичко най-много искам да пия с теб от чашата на страстта. Но когато се стигне дотам, няма да има нужда от сила. Дотогава, любима, те моля да се пазиш по-добре. Още не си се съвзела напълно и ако продължаваш да се пресилваш, така няма да оздравееш бързо.
Лиарин разбра, че напразно се страхува и въздъхна облекчено. Аштън погледна бледото й лице, забеляза тъмните сенки около очите и гънката между веждите, която издаваше постоянна болка. Той потопи една кърпа в легена, почака да се охлади и я сложи на челото й. Болната усети с благодарност как тъпата болка в главата й отслабва. След малко погледна към Аштън и откри по лицето му толкова любов и милост, че сърцето й се сви сладостно.