Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Аз вече казах, че СИС бе единственото английско учреждение, упълномощено да събира информация с нелегални средства но това не означава, че само тя се занимаваше със събирането на секретни разузнавателни данни. Чрез прехващане на радиограми може да се получат огромно количество секретни разузнавателни сведения, без да се нарушават националните и международните закони. Но всяка радиограма преди всичко трябва да се разшифрова. По време на войната в Англия това се вършеше от така наречената Държавна школа за кодиране и шифроване в Блетчли. По-голямата част от своята работа тя изпълняваше изключително успешно. Ще предоставя на по-добре запознатите хора да решат колко по-големи успехи можеше да има, ако дрязгите в школата бяха сведени до минимум. (Същото може да се каже за държавните ведомства на Великобритания да не говорим за университетите в мирно време.)
И така, какво място заемаше пета секция в разузнавателния свят? Като част от СИС тази секция отговаряше за събирането на контраразузнавателна информация в чужди страни чрез нелегални средства. Най-заинтересована от тези данни беше МИ-5, която отговаряше за сигурността на британската територия и затова изпитваше остра нужда от предварителни сведения за готвещите се в други страни опити да проникнат в държавните тайни на Англия. Към някои видове дейност на пета секция проявяваха интерес и други ведомства. Например Министерството на външните работи искаше да знае какви възможности предоставят неутралните държави на немските разузнавателни служби.
В началото на своята дейност пета секция използуваше като допълнително средство радиоразузнаването, ко-ето прехващаше шифрите на противника, а школата за кодиране и шифровъчно дело ги разшифроваше. В хо-да на войната ролите се размениха: разузнавателната дейност на пета секция в чужбина фактически само за-пълваше празнините в извънредно широката картина, която се очертаваше въз основа на данните на радиоразузнаването.
Време е да се върна отново към характеристиката на хората, много от които заемат значително място в по-нататъшния ми разказ. Началник на пета секция, както вече казах, беше Феликс Каугил. В СИС той дойде от индийската полиция скоро преди започването на войната и успя бързо да прогресира. Неговите интелектуални способности бяха скромни. На него, явно, не му достигаше въображение, той не обръщаше внимание на детайлите и съвсем не познаваше света, в който СИС воюваше. Неговото най-забележително положително качество извън личното му обаяние беше нечовешката работоспособност. Всяка вечер той отнасяше в къщи чанта, пълна с книжа, над които работеше до късно през нощта. В петък обикновено работеше цяла нощ, а на сутринта, уморен, но, както винаги, стегнат, той ръководеше съвещанието на началниците на подсекциите. На тия съвещания Каугил обикновено пушеше лула след лула, изтърсвайки я в каменния пепелник. Той защищаваше своите работници понякога даже с прекалено усърдие, в резултат на което много от тях оставаха на служба, въпреки че тяхната пасивност или некомпетентност бяха очевидни. Извън своята секция Каугил ставаше подозрителен и язвителен и винаги беше готов да вижда в действията на другите опити да ограничат неговата дейност или да подронят авторитета му. По времето, когато аз постъпих в пета секция, Каугил вече бе успял да влоши отношенията не само с МИ-5, но и със службата за радиопрехващане, с шифровъчната школа и с редица други отдели на СИС. Зданието в Сънт Олбънз, където се помещаваше пета секция, скоро се оказа в обсадно положение и Каугил се наслаждаваше на своята изолация. Той беше една от тия чисти души, която приема всички свои опоненти за политикани.