Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
По-късно ще прочета с удоволствие книгата на Владимир Солоухин „Руския музей. Черните дъски“. Солоухин пише: „Да вземем иконите «Света Тройца» на Андрей Рубльов и Симеон Ушаков. По-точно един детайл от нея — наредбата на масата, около която сядат трите ангела. При Андрей Рубльов на масата има една чаша за тримата. Тя е център на стройната композиция, върха на хармонията — единение, неразделно единство.
При Симеон Ушаков на масата има чаши, потир, блюда и т.н. Изразителността е намалена, повишена е правдоподобността.
Но е загубило изкуството.
Въпросът е към какво да се върви в изкуството — дали към концентрираща и вълнуваща изразителност, или към занимателно правдоподобие.“
Книгата четох вече в България. Много по-късно. А тук ме споходиха същите размисли… Моите разкази и миниатюри бяха критикувани в началото заради концентрираността. Казвали са ми: от тази парабола може да стане разказ, от тази миниатюра може да стане дълъг разказ, от тази — новела. Възхваляваше се безразборното, дребнозанимателно правдоподобие.
От онези младежки години имам високопарна записка в един бележник: „Нищо… Ще изтърпим този ХХ век. Нужно е много мъжество, за да се понесе терора на средата“!
Така се „изтърпява“ то…
Така се понася „терора на средата!“
С най-голяма обич Евгений Евтушенко говореше за Владимир Башев.
Башев е първият човек, който превежда Евтушенко у нас. В списание „Пламък“ излизат цикъл стихове — това е и първият превод на Евтушенко на чужд език.
През 1965 година бе издадено и самостоятелно томче (в поредицата „Съветски поети“ на издателство „Народна култура“ — София, която е под редакцията на Христо Радевски) — „Евгений Евтушенко — избрани стихотворения“. Подбор и превод: Владимир Башев. Книгата (тираж 5090) се „разграби“ за дни от читателите. В предговора Владимир Башев пишеше: „Евтушенко е ярко дарование на младата съветска поезия. Той притежава оригинален лиричен талант, неспокоен, напорист и силно емоционален. Стиховете му са полемични, свободно композирани, наситени с пъстри разговорни фигури…“
Няколко месеца делят излизането на книгата от срещата ни. Евтушенко още не се е нарадвал на мъничкото, добре оформено и с твърда подвързия томче. И от това томче, без да познаваш останалите творби на поета, се разбира — творецът отхвърля не само култа към личността, но и всяко насилие и несвобода. В „Рицари на инерцията“ той пише:
Не знам защо, но мен не ме вълнуваха толкова антикултовските стихове на Евтушенко. И от преведеното от Владимир Башев най-много харесвах, преписал си го бях в личното тефтерче, знаех и наизуст — стихотворението „Съвършенство“:
Погледвал е и накриво, когато са му казвани такива предпочитания.
Бях „неприспособяем“, пък и на двадесет и пет години… Колко ти е, след няколко питиета, да кажеш, че и големия поет не винаги има точна преценка за нещата си…