Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Трудният и мъчно откриваем паралел на „тохол“ поставя под съмнение не само семитския прочит на думата (макар че за приемането или отхвърлянето на такава хипотеза е нужно да бъдат направени още претърсвания), а самото деление на личното име Авитохол.
Ако делението на „тохалтом“, видяно като словосъчетание „тохал-том“ по-долу в текста на Именника е неправомерно, водени от логиката на досегашното четене „тох-алтом“, то тогава следва да бъде проверено обратното разделно четене и за Авитохол, ако е двусъставна дума. Ако подходът за четене в две части е оправдан, то тогава името на първия български княз в списъка ще изглежда като съставено от „А“ и „Витохол“, където „А“ ще бъде началото на цялото историческо повествувание на Именника (А Витохол …) и ще се чете като съюз, отделящ списъка от разказите на предходния текст. Подобно начало теоретично има оправдание от логиката и стилистиката на вмъкнатия текст в цялостен разказ. Тогава историкът или езиковедът трябва да чете първото княжеско име не като Авитохол, а като Витохол.
Неравномерното деление на родоначалника на Дуло в смисъла на „А-Витохол“ има големи възможности. И нещо много важно — четенето на името по този начин намира успоредици в почти същите или най-малкото сходни по вид документи, в които се откриват и други успоредици от Именника на българските князе.
Тъй като в неравноделното четене „А“ е съюз, то „Витохол“ от своя страна също може бъде разделен — „Вито“ и „хол“ или „Вит“ и „охол“. Този дележ го препраща към славянските владетелски имена от рода на „Светослав“, „Владимир“, „Радослав“ и др. Това историческо и политическо сравнение подкрепя логиката за четене на Витохол като двусъставно име.
На старославянски език двете разчленени думи имат своя смислен и исторически обоснован превод. Втората част — „хол“ — най-общо означава „неженен (в смисъл на аскетичен), благочестив“. Съществува и друга възможност — да се преведе като „конска гърбина“, с което да се търси общокултурна аналогия с конния бит на българите. Ако първото четене на „хол“ като „неженен, благочестив“ е по правило възможно, то тогава в Именника на князете още веднъж излиза прилика със сведенията и духа на Българския апокрифен летопис. Аскетизмът и липсата на жена в поредицата от княжески имена насочва мисълта в тази посока.
Първата съставка в многосъставното деление на началото на Именника (А — Вито-хол) съдържаща личното име „Вит“, което е същественият корен на думата, открива безкрайно количества сходни податки в славянска книжовна среда и в запазените географски названия от Балканския полуостров. На първо място съставката „Вит“ е част от името на известната планина „Витоша“, съобщена от няколко есхатологични книги от старата българска литература. Витоша е родното място на цар Селевкий, наречен по прозвище Симеклит, ако се доверим до твърденията на Апокрифния летопис от XI в.
Кръстосаните засечки между Именника и Апокрифния летопис от XI в., както и запазената народна памет в названията на местности и села показват, че данните от Именника могат да бъдат непротиворечиво сравнени с имената на сегашните квартали и села Княжево, Владая и Бояна. Всички те се намират в полите на планината Витоша и носят спомена за владетели от Първото българско царство, което безспорно свидетелства за съществуването на веизвестен исторически документ, чието съдържание е намерило сегментизиран, разпръснат изказ в различни свидетелства — Именника, Апокрифния летопис и народното предание. Очевидно чрез имената на князете и тяхната символика съставителят на средновековния списък се стреми да обоснове доктрината за властта и нейният религиозен характер. Впрочем в някои апокрифни пророчески книги от Средновековието се казва, че Страшният съд ще се състои на Витоша. Това убедено твърдение недвусмислено подчертава символното значение на тази планина, отразено вероятно и в нейното име.
В средновековните български документи са запазени лични имена с частицата „Вит“ и при това тези имена принадлежат все на боляри, живяли в близост да политически и административни средища. Вито — мир е име на български болярин, живял в Средец през XIII-XIV в., известен на историците от надпис в Боянската църква и златен пръстен. За болярина Витомир пише още Константин Иречек. Любопитно е да бъде отбелязано, че Амиан Марцелин, един от най-важните ранносредновековни (или късноантични) писатели относно Великото преселение на народите споменава за „хунско племе“, чийто всеобщо избран владетел (т.е. тук Марцелин преповтаря сведението на Прокопий Кесарийски за изборното начало у славяните) се нарича „Витимир“. Витемир, Витримир и Витеймар се срещат при латински хронисти в сведенията за историята на моравското княжество. В Градишкия летопис, исторически разказ, който е много сходен по строеж, идея и политико-културен смисъл на Именника на българските князе, се разказва за моравския княз Гостивит. Неговото име и в двете си части Гости — вит среща двойна успоредица в списъка от Хронографите — тази на „Вит“ по предлаганото тук четене „Вито-хол“ за Авитохол и тази на „Гост“ от името на наместника „Гостун“, за който ще стане реч по-нататък.