Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
При липсата на по-подходящ кандидат Гроувс беше склонен да избере Опенхаймер. При всяка среща с учения уважението му към неговия изключителен ум и способността му да обхваща всички страни на проблемите растеше. Въпреки това Гроувс чувстваше, че Опенхаймер не е идеалният кандидат. Той нямаше никакъв административен опит и беше типичен чист университетски теоретик. Пълната му незаинтересованост към историята на страната и нейните корени също беше лоша препоръка за него.
Буш и Конант не бяха особено ентусиазирани от този избор, а Комптън и Лорънс имаха резерви по отношение на неговите способности на ръководител и администратор. Но кой друг тогава? Гроувс поста ви въпроса направо:
— Намерете ми един Ърнст Лорънс и аз веднага ще го назнача! Къде да открием такъв човек? Опенхаймер поне е първокласен теоретик и изключително умен човек. — След което добави: — А за административната работа аз ще се погрижа да върви добре!
Следващите дни донесоха ново отлагане за Гроувс. Появи се нов, много смущаващ факт, който направи още по-трудно вземането на решение. ФБР уведоми шефа на проекта „Манхатън“, че миналото на Опенхаймер не позволява той да бъде използван в проекта. По принцип проектът „Манхатън“ имаше своя собствена служба за сигурност, която работеше в тясно сътрудничество с хората на Едгар Хувър. ФБР можеше само да съветва и препоръчва, но окончателното решение оставаше право на Гроувс. Тъй като проблемът беше прекалено важен, той реши да не се осланя на чужди мнения и сам се запозна с досието на Опенхаймер.
Произходът на Опенхаймер беше доста интересен. Той беше роден през 1904 г. в семейството на преуспяващ нюйоркски бизнесмен. Баща му емигрирал от Германия в САЩ на седемнадесетгодишна възраст. Детето израснало в модния квартал Ривърсайд Драйв, а семейството му имало широки културни интереси. Будното момче събирало пеперуди и марки, четяло поезия и правило опити с микроскоп, вместо да си играе със своите връстници.
На 11 години имал богата колекция от минерали и си кореспондирал със знаменити геолози. Тъй като писмата му били много зрели, бил поканен да изнесе лекция в Минералогичния клуб в Ню Йорк. Когато пристигнал в клуба заедно със своите родители, всички останали изненада ни, че лекцията ще бъде изнесена от момчето, а не от бащата. Тя имала голям успех и била изпратена с овации.
Опенхаймер завършва Харвард с висока оценка (summa cum laude) и заминава за Кембридж. В Гьотинген, Германия, защитава докторската си дисертация. След една година специализация в Харвард и в Колумбийския технологичен институт той отново се отправя към Европа, този път в Лайден и Цюрих. След завръщането си в САЩ през 1929 г. Получава покани от няколко университети и е назначен за доцент едновременно в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена и в Калифорнийския университет в Бъркли. През следващите 12 години чете лекции по теоретична физика и по-специално квантова теория, ядрена физика и теория на относителността в двата университета.
Опенхаймер водел активен интелектуален живот и не се интересувал от политическите и социалните проблеми на своето време. Той самият описва тези години така:
— Моите приятели в Пасадена и в Бъркли бяха предимно университетски учени, артисти и филолози. Четях много — класически автори, поезия, романи, пиеси, а също и от другите области на науката. Не се интересувах и нищо не четях за политика или икономика. Бях напълно отчужден от съвременния живот в страната. Никога не четях вестници или списания като „Тайм“ или „Харпърс“, нямах нито радио, нито телефон. Научих за борсовата криза от 1929 г. доста дълго след нея. За първи път гласувах на президентските избори през 1936 г. Моите приятели намираха това много странно и ме смятаха за интелектуалец. Интересувах се от човека и неговите познания, а най-вече от моята наука, но нямах никаква представа за обществените отношения.
ФБР беше загрижен най-много за контактите на Опенхаймер с някои леви движения. „Той никога не е бил комунист — прочете Гроувс, — но често общувал с членове на партията, особено по време на Испанската гражданска война.“ Досието на Робърт Опенхаймер беше пълно с информация за контакти с леви организации и с членове на комунистическата партия. Както за ФБР, така и за службата за сигурност на проекта „Манхатън“, която била отблизо контролирана от контраразузнаването на Военния департамент, това досие беше компрометиращо. Те твърдо отказаха да издадат разрешение за достъп до секретни данни и не бяха съгласни той да оглави един от най-деликатните военни проекти. Учените, които работеха по проекта, не се интересуваха от политическото минало на Опенхаймер. Ако имаха някакви резерви спрямо него, те не бяха поради младежките му връзки с леви организации.