Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Той трудно се откъсна от съзерцаването на очарователния пейзаж и се върна към действителността. Много им провървя — по едното чудо избягаха от жабоподобното чудовище. Трябва да се възползуват от почивката и да обмислят следващите си ходове. Едно беше ясно — тук кандианските карти са абсолютно безполезни. В тази странна местност на полузалята с вода земя и безкрайна тръстика Хърм не ставаше за водач. Какво да правят? Те знаеха накъде се намира юг, а пътят им беше натам. Освен това по петите им от север тичаха слугите на Нечестивия. Огромното блато се простираше до самия хоризонт. Ако вървят право на юг, бързо ще стигнат края му — в това ги убеждаваха и картите, и краткия поглед към земята, който Хиеро хвърли с помощта на пилота. Стори му се, че по права линия до края на Сврачешкото блато я има, я няма осемдесет километра.
Остатъка на нощта прекараха в бавно придвижване на юг, минавайки направо през малките локви и заобикаляйки големите. Два пъти им се наложи да преплават
дълбоки и дълги протоци. Първия минаха леко, но на другия Клотц се спря. Хиеро се огледа назад и видя как заплашително се издуваше черната вода, сякаш нещо огромно плаваше бързо под самата й повърхност. За всеки случай той извади хвъргача от кобура и се приготви да го употреби мигновено; особено се страхуваше от нападение изпод водата, където бяха много уязвими. Но лорсът побърза след мечока и се закатери по мекия бряг.
Като се отдалечиха на безопасно разстояние от потока, те спряха. Свещеникът огледа животните и не можа да сдържи печалната си усмивка. Всички бяха мокри и кални. Гнилата миризма на блатото сякаш се бе просмукала до костите им. Но вонящата кал отчасти ги пазеше от облаците москити, които се носеха около тях. В скитанията си по горите Хиеро бе свикнал с хапането на кръвосмучещи насекоми, но количеството им в блатото на Свраките бе невероятно!
Първия ден прекараха сред стеблата на седемметрови тръстики. Хиеро не рискува да остане на открито през деня, където биха могли да го видят от въздуха. Но бележеше пътя през блатото с тайни знаци, за които бе убеден, че отгоре няма да се забележат. Августовското утро се оказа облачно и пълчищата москити направо свирепствуваха. Свещеникът разряза защитната си мрежа и направи нещо като шапки за измъчените си животни — те сега поне можеха да дишат свободно. А калните им тела бяха практически неуязвими.
Свещеникът се огледа наоколо и мрачно отбеляза, че с водата проблеми няма да имат, но храната ще ги затрудни. Наистина останало бе голямо парче от пушената кокошка, малко пемикан и доста сухари, но съзнаваше, че трябва да ги пести. Лорсът всъщност похапваше водни растения и млади издънки на тръстиката, но мечокът… С него ще трябва да дели оскъдните запаси, докато не стигнат по-добри места.
Но в главата на Хиеро мина една мисъл, която го накара да забрави и задухата, и досадните насекоми. Нали носеше риболовни принадлежности! „Хайде, да видим — помисли той, — какво мога да измъкна от тази вода“. Внимателно размота кордата, постави на кукичката парче месо и хвърли въдицата в протока, чиято кафява и мръсна вода минаваше край скривалището им. При третия опит щастието му се усмихна и една едра риба се замята на сушата. На вид приличаше на шаран. Скоро човекът хвана още две и едната даде на Хърм да я опита. Той я прецени за прекрасна на вкус. Останалите свещеникът изчисти, една прибра за запас, с другата се насити сам. Неведнъж досега бе ял сурова риба без никаква вреда за себе си.
Когато започна да се стъмнява, той разреши на Клотц да се нахрани по брега на протока. През целия ден не забеляза да има въздушен наблюдател. Но животното се стараеше да се държи далеч от водата. Това бе странно, защото лорсът обичаше да се къпе.
— „Нещо (неизвестно по природа) има в дълбоката вода — дойде отговор на безмълвния му въпрос. — Нещо много лошо“.
Тази суха забележка на лорса накара Хиеро да скочи на крака. Побърза да оседлае Клотц, повика мечока и се преместиха в средата на малкия остров. Той никога не беше се съмнявал в здравия смисъл и тънката наблюдателност на елена. Щом казва, че има нещо лошо във водата, значи е така; ако се страхува, значи е опасно. Би могло да бъде каквото си иска: от огромен щракач, до жабешкото чудовище, с което се запознаха снощи. „Или нещо по-лошо“ — помисли Хиеро. Учудваше се от отсъствието на въздушен наблюдател. Наистина походът през безкрайното блато бе крайно опасен и вероятно Нечестивият не смяташе, че Хиеро ще рискува, или предполагаше, че няма да се измъкне жив от блатата.