Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Учените на Абатствата добре знаеха, че хората са летели през древните времена, но сега полетът на човек за тях бе една красива мечта. Не се съмняваха, че апарати за летене ще бъдат направени, ако под ръка им се окажат подходящи материали. Но ето че в разположение на Нечестивия има такива апарати! Високо в синьото небе зли очи шареха по земята и търсеха пътешествениците. Хиеро сам издаде на безжалостния наблюдател тайното им укритие. Скоро щеше да се появи потерята! Той скочи на крака.
— Там, по-бързо, лягай на земята! — заповяда с глас на лорса, като посочи гъсталаците, а със свободната си ръка подтикна Хърм. Мечокът веднага схвана всичко и не се опита да осъществи мислена връзка.
Докато лежеше по гръб до хълбока на елена, Хиеро държеше готов хвъргача. Това оръжие позволяваше да се води прицелен огън до сто метра, но снарядът му можеше да прелети два пъти по-голямо разстояние. Напрегна очи и се постара да види врага си през гъстите клони. Най-после го съзря. Високо в небето бавно описваше кръгове черна машина, приличаща на огромен сокол или орел. Свещеникът остави настрана хвъргача, извади с дясната си ръка късия далекоглед и се опита да разгледа апарата най-подробно. Всъщност това бе един безмоторен планер, но Хиеро нищо не разбираше от самолети. Крилата бяха извити назад и приличаха на крила на хищна птица. „Май това се опита мечока да опише“ — помисли си той. Така значи, ловът продължава, и разстоянието, което бе изминал, нищо не значеше. Нечестивият отново бе хванал следата. Мрачно се вгледа в земята, а после премести очи на лявата си ръка, която още бе свита в юмрук.
Юмрук! Хиеро внимателно огледа купчината дървени фигурки — заедно с кристала продължаваха да си лежат там, където ги бе захвърлил. Така бързаше да се скрие, че забрави магическите си принадлежности. Той бе позволил на врага да го изплаши и да разколебае вярата му! Произнесе молитва и погледна към дланта си, на която се намираха три символа, хванати безсъзнателно, при прекъсването на мислената връзка с летящото същество.
Първият символ бе Риба и означаваше вода и всичко свързано с нея: кораби, пристанища, мрежи и други понятия за мореплаване и риболов. Означаваше също и мъжка сила. Втория знак бе Копието — символ на война, сражения и опасен лов. Последната фигурка бе необикновена. Това бе Кръст, символът на Седемдесет и петвековното християнство, но в центъра му се намираха Очи! Кръст и Очи! Усети тръпки да минават по гърба му. С този символ се обозначаваше духовното зло, което заплашва не само тялото, но и безсмъртната човешка душа.
Внимателно остави знаците на земята и метна поглед в небето. Летящият апарат едва се виждаше, отдалечаваше се на север и изглеждаше като дребна черна точка на син фон. Хиеро излезе от прикритието на дърветата, вдигна кристала и заедно с фигурките ги прибра в чантата. После се захвана да разсъждава над смисъла на гадането. Пътят му лежеше към голямата вода. Ако се опита да се върне назад, сигурно ще бъде още по-опасно. Летящото същество бе определило приблизително къде се намира и потерята е извикана. Свещеникът не се осмели да използува завладяния прибор, да подслуша разговорите между враговете си — страхуваше се да не се издаде. Но бе убеден, че пространството се тресе от разговорите на слугите на Нечестивия. На север от всички възможни дупки изпълзяват лемути. Но какво го чака на юг? Или и там има засада?
Риба, Копие и Кръст с Очи! Вода, сражение и очакване на някакво духовно зло или мъка? Но вярно ли е тълкуването? Като правило са възможни много варианти. Последният знак, Кръст и Очи, можеше да означава неминуема физическа опасност, но същевременно предсказваше велик грях, измяна на собствената съвест и смъртен грях. „По дяволите! — разсърди се Хиеро. — Какво ли означава това?“ Преди да тръгне, се бе изповядал на Абат Демеро. Веднъж бе казал на Леолан д’Ондът, че тя никога няма да стане негова жена, нито първа, нито втора, нито някоя друга, независимо от изключителния й талант да пада по гръб по всяко време на денонощието. Може би това бе повече от груба шега, но не беше смъртен грях. А това бе най-тежкото му прегрешение досега и съвестта му продължаваше да пази спомена за него.
Да приемем, че Копието означава лов, а Рибата — лодка. Не, глупаво е. Други версии? През целия дълъг и горещ ден той прехвърляше в главата си разни комбинации. Но непрекъснато мислите му се въртяха около Кръста и Очите. Дълбоко в душата си бе уверен, че никога не е извършвал и няма да извърши смъртен грях. Значи очаква го зло от Нечестивия и неговите слуги.