Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
След дълги размишления той прецени, че съществото в летателния апарат не е успяло да засече точно скривалището му. Затова заедно със спътниците си остана под сянката на листата, докато помрачнялото червено слънце не започна да клони на запад. Тогава излязоха от мрачното си убежище и тръгнаха по калната пътечка, виеща се между последните големи дървета на Тайгата.
Скоро се показаха водите на езерцата и замигаха със светлината на ярките звезди. Дърветата намаляха и по брой и по размери, докато накрая съвсем изчезнаха. Странно и всяващо тревога благоухание се носеше от огромните бледи нощни цветя, които плаваха по езерата. Наоколо растяха невероятно големи папрати. На места Клотц се скриваше напълно в тях. Често бяха така гъсти и просто непроходими, че трябваше да заобикалят. Въздухът стана топъл и влажен и към миризмата на цветя, се усещаше привкус на гнилота. Те напуснаха Тайгата с нейния свеж въздух, прохладни ветрове и дишаха сега изпаренията на Сврачешкото блато — чудовищно по размери, — което обграждаше от север Вътрешното море. Този непроходим и опасен район почти не беше изучен.
Докато Хиеро си спомняше това, пред тях се раздаде оглушителен квакащ рев и заглуши напълно привичните нощни звуци. Клотц рязко спря. Пред него в тъмнината Хърм като смътна сива сянка се притисна към земята и се показваше едва-едва над килима треви и мъхове. Няколко мига се влушваха неподвижни в мрака, но нов вопъл не последва и те внимателно продължиха. Но не изминаха и сто метра, когато тишината отново бе разкъсана. Млъкнаха гласовете на малките животинки и птици. Само безбройните насекоми продължаваха бръмченето си над главите им. Троицата пътешественици спря отново, но не за дълго.
Нов рев се раздаде зад тях. Беше по-близо от предишния. Хиеро отчаяно се огледа наоколо. Намираха се на открито, сред лунна светлина, а под краката им джвакаше синкава блещукаща кал. Напред и отляво се простираше подобна кал, но вдясно се виждаха някакви храсти.
— „Бързо натам! — заповяда мислено на лорса и мечока. — Скривате се в храстите и лягате на земята! Тези твари не бива да ни видят!“
Едва бяха тръгнали, когато нещо огромно се отдели от далечния край на просеката и лика на нощния кошмар възникна на тридесет метра от тях. Хиеро, който още бе запазил способността си за разсъждава, помисли, че това ужасно същество е произлязло най-вероятно от някакъв вид жаба. Огромните фосфоресциращи очи се намираха на височина три метра от земята и бяха закачени на хлъзгава, рязко отсечена муцуна. Чудовището сякаш беше клекнало: задните му крака бяха свити, а разперените пръсти се впиваха в почвата. Невероятната му уста бе съоръжена с големи остри зъби, които на лунната светлина блестяха като слонова кост. Това бе странно, тъй като жабите никога не бяха имали зъби.
Лорсът не помръдваше и Хърм почти парализиран от ужас се притискаше свит на четири към земята. Свещеникът вдигна хвъргача и докато внимателно се прицелваше, шепнеше молитва. Колкото и мощен да бе снарядът, просто не бе предназначен за такова огромно чудовище. В същия миг Хиеро усети с цялото си тяло, как Клотц се отпусна назад и краката му се напрегнаха — още малко и ще направи отчаян скок.
— „Стой!“ — заповяда Хиеро. Той забеляза, че нещо отвлече вниманието на чудовището, което се сви и обърна глава наляво, настрани от изплашените пътешественици.
То буквално излетя във въздуха. Приличащите на колони задни крака изхвърлиха гигантското с дълга опашка тяло напред и нагоре. Чудовището прелетя над тримата пътници и с нещо се сблъска в тъмнината. Страшни звуци се разнесоха от ударите на грамадните крайници по калната почва и се надигна приливна вълна — потоп земя, разкъсани растения, клони и листа излетяха нагоре и веднага се стовариха обратно. В мрака се водеше сражение и Хиеро изведнъж си спомни второто чудовище, чийто вопъл бяха чули отпред.
При звуците на битката изплашените Клотц и Хърм сякаш се възбудиха и се хвърлиха през калта и храстите, разпръсвайки водата на малките локви, обрасли с лошо миришещи растения. Грохотът на схватката на гигантите остана далеч назад и Хиеро заповяда да спрат. Намираха се на тясна ивица суха земя. Тримата дишаха тежко и се вслушваха внимателно в нощните шумове.
Чуваше се само бръмченето и писукането на насекомите, както и квакането на жабите. Блатото изглеждаше спокойно и не се забелязваше никакво движение под бледото лице на луната. Намираха се сред високи тръстики със дебелина на стеблото шестдесет сантиметра и издигащи се над рогата на Клотц. Между тях растяха най-различни непознати на Хиеро цветя. Водни протоци, като сребърни пътечки живописно се извиваха сред гъсталака. Тази странна и прекрасна картина не остави равнодушен свещеника и той неволно си помисли отново за красотата и опасностите на обкръжаващия го свят.