Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Коя е тая Куини?
— Не си ли я видял? Прислужницата, която отваря вратата. Възхитително момиче. Сгодена е за селския полицай, някой си Добс. Бърти, опитвал ли си някога вино за готвене? Много интересно питие.
Усетих, че се отклоняваме от същността. Не беше време за безгрижно споделяне на алкохолни рецепти.
— Виж сега, дявол да те вземе, мога да разбера причините за отстъплението на Джийвс, но не разбирам защо ти трябваше да се домъкнеш.
Коко повдигна една-две вежди.
— Не разбираш защо е трябвало да дойда? Нима, когато обсъждахме идеята аз да дублирам Гъси, самият ти не изрече с ей тази твоя собственоръчна уста, че тук е единственото място, където трябва да се нахождам? От жизнена важност било, твърдеше ти, да се мотая наоколо, непрестанно да лицезрея Гъртруд, да я умолявам, да я убеждавам, да се опитам да сломя волското й упорство. — Замълча и ме изгледа проницателно. — Нямаш нищо против присъствието ми тук, нали, Бърти?
— Ами…
— Така значи! — сряза ме той с глас, корав и студен като варено яйце на излет. — Значи имаш някакво свое нечисто възражение срещу присъствието ми? Не искаш да спечеля момичето, което обичам, така ли?
— Естествено, че искам да спечелиш пършивото момиче, което обичаш.
— Все пак не мога да го правя по пощата.
— Но не виждам защо трябва да си в Девърил Хол. Защо не отседна във викарията?
— Нали не очакваш чичо Сидни да приюти едновременно и Корки, и мен? Комбинацията е прекалено силна за него.
— Тогава иди в странноприемницата.
— Тук няма странноприемници. Има само кръчми, на които тук им викат бирарии.
— Можеше да наемеш легло в някоя къща.
— И да го споделям със собственика? Не, благодаря. С колко легла смяташ, че разполага местното селячество?
Отново потънах в смутено мълчание. Но при подобни случаи няма смисъл да се вайкаш. Съмнявам се, че когато проговорих, Коко забеляза трепета в гласа ми. Такива сме ние Устърови. В моменти на вътрешни терзания сме досущ като индианците, които си остават душата на компанията дори когато ги въртят на шиш над бавен огън.
— Видя ли я?
— Гъртруд ли? Да, точно преди да се кача. Бях във вестибюла и тя внезапно изникна от дневната.
— Предполагам, че е била изненадана.
— Изненадана е точно казано. Залитна и преплете крака. Куини рече: „Ах, госпожице, да не ви е зле?“ и хукна да й носи амонячни соли.
— Нима и Куини е била там?
— Да, и Куини беше там цяла-целеничка. Тъкмо ми разправяше колко е разстроена от духовните възгледи на годеника си. Той е атеист.
— И Корки твърди същото.
— Всеки път, когато го умолявала да получи просветление, той само си засуквал мустака и започвал да й говори за падналата от небето манна. Това силно разстройва клетото момиче.
— Много е хубава.
— Дори извънредно. Не си спомням да съм виждал по-красива прислужница.
— Гъртруд, не Куини.
— Ааа, Гъртруд. По дяволите, на мен ли трябва да го казваш? Тя е върхът. Започва там, където свършва Хубавата Елена.
— Успя ли да поговориш с нея?
— За съжаление, не. От дневната изпълзя глутница лели и трябваше да се измитам. Това му е лошото да си камериер. Не можеш да общуваш с хората. Между другото, Бърти, открих нещо крайно важно. Оргията при „Скалата на влюбените“ е насрочена за четвъртък. Куини ми подшушна. Щяла да приготвя сандвичите. Надявам се, че не си се размекнал? Още ли си преизпълнен от вчерашната похвална решимост? Мога ли да разчитам на теб да натриеш носа на оня гадняр Езмънд Хадок.
— Аз харесвам Езмънд Хадок.
— Срам и позор.
Хвърлих му небрежна усмивка.
— Всичко е наред, Коко. Можеш да изпуснеш пара. Гъртруд Уинкуърт не значи нищо за Езмънд Хадок. Всъщност той не я преследва с брачни намерения.
— Не ставай магаре. А „Скалата на влюбените“? За какво са сандвичите?
— Всичко това е, за да накара Корки да ревнува.
— Какво!
— Той смята, че така ще си я върне. Разбираш ли, не той е бил дузпата на Корки. Ти си объркал фактите. Тя го е изритала, защото са имали някои политически разногласия и все още е негова пътеводна звезда. Чух го от собствената му уста. Сдружихме се около портвайна. Тъй че можеш да спреш да гледаш на него като на заплаха.
Той зейна. Изгряващата надежда се забелязваше и с невъоръжено око.
— Това комюнике официално ли е?
— Абсолютно.
— Твърдиш, че Корки му е пътеводна звезда?