Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Сигурно е било убийство — заяви полицейският началник. — Ипуе и съпругата му, господарката Хаят, бяха отлични плувци, така че да бъдат открити удавени и двамата, на едно и също място, по едно и също време, с лице надолу в лотосовия басейн, просто… — Надиф направи красноречива гримаса.
— Но как? — възкликна Хутеп. — Аз и още шестима други мъже караулехме около оградата на басейна. Двама други охраняваха вратата. Не видяхме нищо и не чухме нищо, освен някакъв плясък, после тишина.
— И? — попита Амеротке.
— Ами слънцето залязваше — продължи Хутеп. — Един от моите стражи, Санеб, се зачуди, че няма нито знак, нито звук от господаря Ипуе. Той отвори вратата и влезе вътре.
Амеротке вдигна ръка:
— Доведете този човек тук! — нареди той.
Хутеп стана и излезе. Амеротке го чу да вика: „Санеб!“, и след малко влезе един по-млад мъж. И той бе кушит, силен и мускулест като Хутеп, но с по-меко изражение на лицето, и си личеше, че е доста притеснен и изнервен от присъствието на Амеротке. Стражът просто повтори това, което бе съобщил и началникът му: че през този съдбоносен следобед слънцето залязвало, времето напредвало, ставало късно. Той се разтревожил, отворил вратата към лотосовия басейн и влязъл вътре, където открил господаря и господарката, плувнали с лице надолу във водата.
— Имаше ли някакви следи от боричкане? — попита Амеротке.
Кушитът поклати глава.
— Не — потвърди и Надиф. — Аз пристигнах съвсем скоро след това. Не можах да забележа никакви знаци или следи от насилие по телата или около басейна.
Останалите потвърдиха думите му.
— Храна и напитки? — попита Амеротке.
— Кана с вино и две полупълни чаши на масата в лотосовия павилион — отвърна Надиф. — Казаха ми, че нищо не било премествано или докосвано, след като телата са били открити.
— Как бихте могли да сте сигурен в това? — попита Амеротке.
— Господарю, виното беше на сянка, но все пак бе започнало да засъхва. Ясно забелязах това. Изследвах както каната, така и чашите много внимателно, но нямаше никакви следи от намеса.
— И все пак, това би могъл да бъде Рекхет, Демона отровител — избухна Мабен. — Той е избягал. Моят зет Ипуе обяви навремето награда за главата му. Върнал се е, за да търси отмъщение.
— Но как — попита Амеротке, — как би могъл да проникне тук, вътре, да се прокрадне покрай стражите, да се прекачи през тази висока ограда и да се добере до Ипуе и съпругата му, без да бъде забелязан и да бъде вдигната тревога? Ако е носел отрова, как е могъл да влезе в павилиона, незабелязан от никого, и да отрови виното? И ако е било насилствено… е, добре, Ипуе не беше воин, но щеше да се бори и съпротивлява. Хаят също, тя щеше да пищи, да изтича за помощ; подобно насилие щеше да бъде забелязано не само след събитието, а още преди него. Колкото до някаква отрова или препарат — безпощадно продължи Амеротке, — чухте полицейския началник Надиф. Нищо заразено, развалено или отровено не е било открито; и по телата не са открити никакви знаци, които да подсказват, че двамата са яли или пили нещо отровено.
— Двете тела — намеси се Надиф — бяха занесени късно тази нощ в Дома на пречистването в Храма на Птах. Попитах надзорника на смъртта за неговото мнение; той отговори, че се нуждае от повече време, за да даде заключение. Балсамирането може да доведе до някаква истина, макар първоначалният бегъл преглед да показва, че и Ипуе, и Хаят са се удавили. И той каза, че не е чувал за нещо подобно до този момент: двама души, напълно здрави, да се удавят така тихо и мистериозно в един и същ басейн, по едно и също време.
Амеротке се изкуши веднага да попита Надиф, защо толкова много настоява на тезата, че и Ипуе, и Хаят са били убити, но реши да остави това за момента, в който щяха да останат насаме. За миг той допусна възможността една от жертвите да се е удавила, а другата да е умряла внезапно по някакви естествени, физиологични причини, но отхвърли тази мисъл: подобно съвпадение беше практически невъзможно. Освен това забеляза някаква особена възбуда по лицето на Мериет. Остана с впечатление, че смъртта на Ипуе е събитие без особено значение за нея и предпочита да обсъжда нещо друго.
— Защо Ипуе обяви награда за главата на Рекхет? — Амеротке хвърли поглед към Мабен.