Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Как мога да съм сигурен, че няма да ме убиеш? — попита го Вампир. — Или да ме приспиш навеки?
— Не можеш — призна Сянката на Аспасия. — Но аирлианците действат много бавно. Ако наистина искаш да си отмъстиш, ще трябва да чакаш дълго време. Промяната ще дойде, но няма да е скоро. Дълбокият сън е един от начините да „ускориш“ този процес. Освен това ще запазиш тялото си младо.
— Защо искаш да ми помогнеш? — зададе следващия си въпрос Вампир, все още стиснал в ръка дръжката на кинжала.
— Това е игра — отвърна Сянката на Аспасия. — Както вече ти казах, ти си само пешка върху дъската. Правиш нещата по-интересни. Може да нося в себе си спомените на Аспасия, но съм друг човек и целите ми са различни от неговите.
— И каква е твоята цел?
— Не ти е работа да знаеш. — Сянката на Аспасия махна с ръка. — Чака те цял един необятен свят. Вземи си омразата и иди да го изучаваш. Направи го по-интересно място. Пак ще се срещнем.
С тези думи Сянката на Аспасия прибра меча и се върна обратно на лодката. Вампир погледна към стрелците — те все още го държаха на мушка. Той се наведе бавно, развърза въжето и оттласна лодката си от пристана. Водите на Нил го повлякоха и той се понесе към Средно море.
3.
Брегът на скелетите, 1450 г.пр.Хр.
Некхбет беше мъртва. Носферату изкрещя и викът му отекна в металния похлупак, за да го блъсне отново в лицето. Тя беше само скелет, проснат вътре в саркофага, с отдавна проядена от времето плът. Червената й коса бе прилепнала върху оголения череп, очите й бяха изсъхнали и сбръчкани в зеещите орбити. Завладян от паника, неспособен да се пребори с клаустрофобията, той размаха отчаяно ръце.
Сън. Кошмар.
Опита се да овладее мислите и чувствата си. Посегна към ключалката и извика отново, този път от болка, когато през процепа нахлу ярка светлина. Замижа и слепешката избута похлупака настрани. Изчака, докато се разсеят ярките кръгове пред очите му. През това време изследваше тялото си. Беше слаб, неимоверно слаб. Прокара пръсти по гърдите си и установи, че ребрата му изпъкват. Нуждаеше се от храна — отчаяно.
Смъкна короната от главата си и металните пластини от ръцете и краката. Посегна към похлупака и го върна на мястото му, като остави съвсем малка цепнатина. Благословен мрак. Нямаше сили дори да отвори капака докрай. Избута го колкото да се измъкне навън и се просна върху каменистия бряг. Полежа няколко минути да си поеме дъх. Камъчетата бяха приятно топли.
Безлюдната местност, в която бе скрил саркофага, досега бе негово предимство, но сега щеше да е недостатък. Носферату се огледа. Освен една самотна птица, която кръжеше в небето, не се виждаха никакви други признаци на живот. Знаеше, че няма да му стигнат силите да се изкатери по скалите, а и се съмняваше да открие нещо интересно зад тях.
Излегнат по гръб върху каменистия бряг, той зарея поглед в небето. Така ли ще свърши всичко? Прокле се, задето не бе обмислил по-внимателно нещата, преди да влезе в саркофага. Но какво можеше да промени тогава? Колко ли дълго бе спал? Доколкото си спомняше — и доколкото успя да разчете руническите знаци, — бе нагласил устройството за 650 години. Струваше му се, че това ще е предостатъчен период да приключи господството на аирлианците в Египет.
Внезапно улови някакъв мирис и ноздрите му трепнаха. Миришеше на кръв, но не на човешка. Не приличаше на нищо, което бе подушвал досега. Завъртя бавно глава, опитвайки се да определи посоката, от която идваше миризмата.
Откъм морето.
Носферату се намръщи. Кръв във водата? Той изпълзя до брега. Една студена вълна го блъсна в лицето, но той продължи, докато заплува в океана. Вдигна глава и отново подуши. Определено миришеше на кръв. Беше вече близо.
Зарита отчаяно с крака, изтласквайки се напред. Глътна малко вода, този път усети вкус на кръв и в устата си. Приближаваше се.
Извика уплашено, когато нещо се отърка отдолу в него. Погледна и видя издължен сивкав силует. Една гръбна перка разпори водата близо до него. Акула. Те също бяха подушили кръвта. Или може би те я бяха пролели? Беше съвсем близо до източника. Цялото му тяло го усещаше.
Нещо го удари отляво и той понечи инстинктивно да се отдръпне, но после осъзна, че тялото не помръдваше. Приближи се. Беше делфин с разпорен корем. И тогава чу и почувства какво го заобикаля — треската на изгладнелите акули, които разкъсваха трупа на делфина. И писъците на останалите делфини, които отбиваха атаките на акулите, опитвайки се да защитят малките си.
Без да обръща внимание на обкръжилите го гладни морски чудовища, Носферату се вкопчи в разкъсания труп. Заби разтреперани пръсти в податливата плът и намери една вена. Кръвта шурна право в устата му и той започна да я поглъща жадно.