Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
От една точка, точно пред разперените пръсти на демона, се появи кръг от сив дим, уголеми се и се стрелна към тях. Кити чу писъка на Якоб. Имаше време само да види проблясващи червени и оранжеви пламъци в центъра на дима преди да я удари в лицето, избухвайки като огнена топка. После всичко потъна в мрак.
6
— Кити… Кити!
— Ммм?
— Събуди се. Време е.
Тя надигна глава, премигна и изведнъж се разбуди от шума на антракта в театъра. Светлините в залата се бяха включили, голямата алена завеса се бе спуснала през средата на сцената; публиката се бе превърнала в стотици червендалести индивиди, редящи се бавно в партера. Кити бе потънала в езеро от звуци, които пулсираха в слепоочията й като приливни вълни. Тя разтърси глава, за да ги прогони и погледна Стенли, който се навеждаше над местата отпред със зла усмивка на лицето.
— О — рече тя объркано. — Да. Да, готова съм.
— Чантата. Не я забравяй.
— Едва ли бих го направила, не мислиш ли?
— Ти едва не заспа.
Дишайки тежко и отмятайки кичур коса от очите си, Кити грабна чантата от пода и стана, за да позволи на един мъж да се провре пред нея. Тя се обърна, за да го последва покрай реда от седалки. За момент зърна Фред: мътният му поглед, както винаги, бе труден за разбиране, но Кити реши, че е доловила подигравателна отсенка. Тя сви устни и бавно тръгна по пътеката.
Всеки сантиметър между местата бе претъпкан с хора, които се тълпяха към бара, тоалетните, момичето със сладоледа, което стоеше на едно осветено място край стената. Придвижването накъдето и да било бе трудно; на Кити й напомняше на пазар за животни, където бавно подкарваха зверовете през лабиринт от бетонни и метални заграждения. Тя пое дълбоко дъх и с няколко промърморени извинения и благоразумна употреба на лактите се присъедини към стадото. Бавно се запромъква между най-различни гърбове и кореми към чифта двойни врати.
По средата на пътя някой я потупа по рамото. Стенли й се ухили.
— Шоуто май не ти хареса много, а?
— Естествено. Беше ужасно.
— Мисля, че имаше няколко добри момента.
— Не се и съмнявам.
Той изпъшка неодобрително.
— Аз поне не спях по време на работа.
— Работата — отряза го Кити, — сега започва.
С непоколебимо лице и разрошена коса тя излезе от вратата и влезе в един страничен коридор, който се извиваше около залата. Сега бе ядосана на себе си, ядосана, че бе задрямала, ядосана, че бе позволила на Стенли да й влезе толкова лесно под кожата. Той вечно търсеше някакъв признак на слабост, опитвайки се да го използва срещу другите; това просто му даваше повече предимства. Тя разтърси глава нетърпеливо. Забрави: сега не му е времето.
Тя се промъкна до фоайето на театъра, където голяма част от публиката се изсипваше на улицата, за да пийне ледена напитка и да се наслади на лятната вечер. Кити излезе заедно с тях. Небето беше наситеносиньо; светлината бавно си отиваше. По къщите насреща висяха разноцветни знаменца и плакати, приготвени за националния празник. Звъняха чаши, хората се смееха; тримата минаха тихо през щастливата тълпа, но бяха нащрек.
На ъгъла на сградата Кити погледна часовника си.
— Имаме петнайсет минути.
Стенли каза:
— Тази вечер са излезли малко магьосници. Виждате ли онази възрастна жена, дето се налива с джин? Има нещо в чантата. Мощна аура. Можем да го свием.
— Не. Ще се придържаме към плана. Давай, Фред.
Фред кимна. От джоба на коженото си яке извади цигара и запалка. Тръгна безцелно напред до място, от което се виждаше една странична улица и докато палеше цигарата, я огледа. Очевидно доволен, той тръгна надолу по нея, без да погледне назад. Кити и Стенли го последваха. На улицата имаше барове, магазини и ресторанти; минаваха доста хора, излезли на въздух. На следващия ъгъл цигарата на Фред очевидно изгасна. Той спря да я запали и отново се огледа внимателно на всички страни. Този път очите му се присвиха; върна се небрежно по пътя, по който бяха дошли. Кити и Стенли бяха заети да разглеждат витрините — една щастлива двойка, хваната за ръце.
Фред мина покрай тях.
— Идва демон — рече той приглушено. — Скрийте чантата.
Измина минута. Кити и Стенли си гукаха и обсъждаха персийските килими на витрината. Фред огледа изложените в съседния магазин цветя. Кити гледаше ъгъла на пътя с крайчеца на окото си. Иззад него се появи добре облечен, дребен, беловлас джентълмен, който си тананикаше някаква военна песен. Той пресече пътя и изчезна от погледа им. Кити погледна Фред. Той поклати глава почти незабележимо. Кити и Стенли останаха на местата си. Иззад ъгъла излезе жена на средна възраст с огромна шапка на цветя; вървеше бавно, сякаш размишляваше над неправдите в света. Въздишайки тежко, тя се обърна към тях. Кити усети парфюма й, докато отминаваше — силен, доста груб аромат. Стъпките й заглъхнаха.