Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

Пипи тръгна напред. Тя отвори вратата, която водеше към стълбата за тавана. Там беше тъмно като в рог. Томи се хвана здраво за Пипи, а Аника — още по-здраво за Томи. И така се заизкачваха нагоре. При всяка стъпка стълбата пращеше и скърцаше. Томи се замисли дали не е по-добре да се откажат, а Аника нямаше защо да се замисля. Беше убедена в това.

По едно време стъпалата свършиха и те се намериха на тавана. Беше съвсем тъмно. Само един тънък лунен лъч чертаеше светла ивица по пода. Когато вятърът нахлуваше през процепите, от всички ъгли долитаха въздишки и стенания.

— Здравейте вие, всички призраци! — провикна се Пипи.

Ако там имаше призраци, те не отговориха.

— Така си и помислих — рече Пипи. — Отишли са на заседание на ръководството в Съюза на Призраците и привиденията.

Аника изпусна въздишка на облекчение и се обнадежди от мисълта, че това заседание може да, продължи до късно. Но в същия миг от единия ъгъл на тавана прозвуча зловещ писък.

— Ау-у-у-и-иии — врещеше гласът и миг след това Томи видя как нещо се приближава устремно към него в мрака. Той почувствува полъх край челото си и зърна нещо черно, което изчезна през едно отворено прозорче. Той нададе вик до небето:

— Призрак, призрак!

Аника му пригласяше.

— Тоя нещастник ще закъснее за заседанието — отбеляза Пипи. — Ако беше призрак… а не бухал! Освен това призраци няма — продължи тя след малко. — Та колкото повече размишлявам, толкова повече се убеждавам, че беше бухал. Ще смачкам носа на всеки, който твърди, че има призраци.

— Нали ти самата разправяше, че има — обади се Аника.

— Нима? Наистина ли? — изненада се Пипи. — Тогава трябва да смачкам и своя нос.

Тя замахна и се удари силно по носа.

Сега Томи и Аника вече се поуспокоиха. Те дори се осмелиха да отидат до прозорчето и да надникнат в градината. По небето се влачеха големи черни облаци, които постепенно обгръщаха луната. Дърветата шумяха.

Томи и Аника се обърнаха. И — о ужас — към тях се носеше бяла фигура.

— Привидение! — изкрещя Томи.

От ужас Аника дори не можа да извика. Фигурата идваше все по-близо. Томи и Аника се вкопчиха един за друг и стиснаха очи. Но изведнъж привидението каза:

— Вижте какво намерих! Нощницата на татко. Беше ей в онази стара моряшка ракла. Ако я подгъна отдолу, мога да си я нося.

Пипи застана пред тях, а нощницата се влачеше около краката й.

— Ах, Пипи, щях да умра от страх! — възкликна Аника.

— Хайде де! Нощниците съвсем не са опасни — увери я Пипи. — Хапят единствено при самоотбрана.

Пипи реши да претършува основно моряшката ракла. Премести я до прозорчето и вдигна капака, тъй че оскъдните лунни лъчи осветиха съдържанието й. Вътре имаше цял куп стари дрехи, които Пипи изхвърли на пода. Отдолу се появиха няколко стари книги, един далекоглед, три пистолета, шпага и кесия със златни парички.

— Тралала, хопсаса! — каза доволно Пипи.

— Ех, че забавно! — възкликна Томи.

Пипи събра всичко в полите на нощницата и тримата слязоха пак в кухнята. Аника беше много доволна, че напуска тавана.

— Не позволявайте никога на децата да си играят с огнестрелно оръжие! — рече Пипи и взе по един пистолет във всяка ръка, — защото може да стане нещастие — продължи тя и натисна едновременно двата спусъка, — здравата изтрещяха, а? — отбеляза тя, като погледна към тавана.

Там се виждаха две дупки, където бяха се забили куршумите.

— Кой знае — каза тя с надежда в гласа — може би куршумите са пробили тавана и са улучили някой призрак в краката? Това ще ги научи друг път да се позамислят, преди да плашат малки невинни деца. Защото въпреки че не съществуват, смятам, че няма защо да карат хората да губят и ума, и дума. Всъщност искате ли по един пистолет? — попита тя.

Томи изпадна във възторг, а Аника също поиска пистолет, само че празен.

— Сега, ако искаме, може да образуваме разбойническа шайка — заяви Пипи и погледна през далекогледа. — С този далекоглед почти виждам бълхите в Южна Америка — продължи тя. — И той ще ни трябва, ако създадем банда.

Тъкмо тогава на вратата се почука. Беше бащата на Томи и Аника, който идваше да прибере децата си. Отдавна било време за спане — настоя той. Томи и Аника набързо благодариха, сбогуваха се и събраха своите подаръци — флейтата, брошката и пистолетите.

Пипи изпрати гостите си до верандата и ги проследи с поглед, докато изчезнаха по алеята на градината. Те се обръщаха и й махаха с ръка. Тя се открояваше на осветената врата със своите щръкнали рижи плитчици, облечена в развяващата се нощница на баща си. В една ръка държеше пистолета, а в другата — шпагата. Тя отдаде войнишки поздрав с шпагата…