Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
— Трябва да отидеш да ти изрежат тези циреи. Непоносимо ми е да те гледам.
Понякога Опал Гномски забравяше с кого разговаря. Трънак Мъх не беше прост лакей. Той хладнокръвно извади изработения по поръчка бластер „Бунтар“ и стреля два пъти в стойката на въртящия се стол. Механизмът се завъртя над релефната гумена подова настилка и след като спря, Опал се просна върху купчина хард дискове.
Сприхавият елф от ПНЕ хвана Опал за острата брадичка.
— По-добре свиквай да ме гледаш, драга Опал. Защото скоро това лице ще се появи на всеки екран под повърхността на планетата, че и отгоре.
Дребничката фея сви пръстчета в юмрук. Не беше свикнала на неподчинение, да не говорим за насилие. Но в моменти като този в очите на Мъх проблясваше лудост. Стимулантите му бяха стрували не само магическите способности и външния вид, но му бяха взели и ума.
И изведнъж отново стана предишния Мъх: любезно й помогна да се изправи, сякаш нищо не се беше случило.
— А сега, драга, доклад за развоя на събитията. Бюа Кел са жадни за кръв.
Опал разглади предната част на гащеризона си.
— Капитан Бодлива Зеленика ескортира човека Артемис Фоул до П37.
— Фоул тук? — възкликна Мъх. — Разбира се! Трябваше да се досетя, че ще заподозрат него. Това е отлично! Нашият човешки роб, Люк Карер, ще се заеме с него. Карер е хипнотизиран. Това все още го владея.
Гномски си сложи дебел слой алено червило.
— Ако заловят Карер, може да имаме проблем.
— Не се тревожи — увери я Мъх. — Мосю Карер е подлаган на хипноза толкова пъти, че умът му е по-празен от изтрит диск. Не може да разкаже нищо, дори и да поиска. После, след като свърши вместо нас мръсната работа, френската полиция ще го настани в килия с дебели решетки.
Опал се изкиска. За елф, който никога не се усмихваше, Мъх притежаваше превъзходно чувство за хумор.
Глава 6: Възможност за фотосеанс
Новите съюзници се качиха на гоблинската совалка и поеха нагоре по П37. Зеленика не беше особено щастлива. Първо, беше й наредено да работи съвместно с обществен враг номер едно, Артемис Фоул. И, второ, гоблинската совалка се крепеше на магия и молитви.
Зеленика окачи комуникатор на едно от острите си уши.
— Хей, Вихрогоне! Там ли си?
— Тук съм, капитане.
— Кажи ми защо летя на тази стара трошка?
Пилотите от Гноморазузнаването наричаха подозрителните совалки „трошки“ заради тревожното им свойство да се трошат вследствие на удари в стените на шахтите.
— Причината да летиш на тази стара трошка, капитане, е, че гоблините са построили тази совалка в района на летището, а и трите оригинални рампи за качване са преместени още преди години. Необходими са няколко дни, за да се оборудва нова. Затова се боя, че единствената ни възможност е гоблинската совалка.
Зеленика се привърза с ремъци за пилотската седалка, която обгърна тялото й от всички страни. Лостовете за управление сякаш сами скочиха в ръцете й. За част от секундата капитан Бодлива Зеленика възвърна обичайното си добро настроение. Тя беше ас, най-добрата в класа и в Академията. На дипломния й изпит командирът на ескадрилата Лозя беше написал, че „кадет Бодлива Зеленика може да прекара совалка през дупка в зъбите“. Това беше комплимент, в който се криеше известна ирония. По време на първия пробен полет Зеленика бе изгубила контрол и бе приземила совалката на два метра от носа на Лозя.
Затова в първите пет секунди Зеленика беше доволна. После си спомни кои бяха пътниците й.
— Чудя се дали можеш да ми кажеш — заговори Артемис, като се настани в стола до пилота — близо ли е руският терминал до Мурманск?
— На цивилни се забранява да прекрачват жълтата линия — изрева Зеленика и пренебрегна въпроса.
Артемис прояви упорство.
— Важно е да знам. Опитвам се да съставя план за спасяване на човешки живот.
Зеленика се усмихна сдържано.
— В думите ти има такава ирония, че мога да напиша цяла поема за това. Похитител търси помощ за поредното си отвличане.
Артемис разтърка слепоочията си.
— Зеленика, аз съм престъпник. В това ме бива най-много. Когато те отвлякох, мислех само за откупа. Нямах намерение да ти причиня нищо лошо.
— О, нима? — възкликна Зеленика. — Ако не се броят биологическите бомби и троловете.
— Наистина — призна Артемис. — Понякога при прехвърляне на плановете от хартията в реалния живот не всичко минава гладко. — Той помълча, за да махне някаква несъществуваща прашинка от маникюра си. — Аз пораснах, капитане. Става дума за баща ми. Имам нужда от цялата информация, която мога да събера, преди да застана лице в лице с мафията.