Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 217
Перейти на страницу:

Блут завлече роба край огъня, до неотвореното буре с вода. Каладин се поуспокои. Ето, рече си той. Може би още можеш да помагаш. Може би има смисъл да те е грижа.

Каладин разтвори длан и огледа смачканите черни листа. Не му трябваха. Да ги пусне в напитката на Твлкав щеше да е не само трудно, но и безсмислено. Наистина ли желаеше смъртта на роботърговеца? Какво щеше да постигне по този начин?

Във въздуха отекна глухо пукане, последвано от второ, по-меко, сякаш някой изпусна чувал зърно. Каладин бързо вдигна глава и погледна към мястото, където Блут беше оставил болния роб. Наемникът вдигна сопата още веднъж, после я стовари, разнесе се хрущене, когато удари черепа на роба.

Той не издаде нито звук на болка или негодувание. Трупът му се прекатури в тъмнината; Блут сръчно го вдигна и го метна на рамо.

— Не! — изкрещя Каладин, скочи от другия край на клетката и удари по дъските.

Твлкав се топлеше пред огъня.

— Да те отнесе Бурята дано! — изкрещя Каладин. — Той можеше да оживее, копеле такова!

Твлкав го изгледа. После лениво се приближи и понамести синьото си плетено кепе.

— Той щеше да ви разболее всичките, не разбираш ли. — Гласът му беше с лек акцент, сливаше думите, не слагаше ударенията на правилната сричка. На Каладин му се струваше, че тайлените винаги мърморят. — Няма да изгубя цял фургон хора заради един.

— Той вече не беше зара̀зен! — каза Каладин и отново удари дъските с ръце. — Ако някой от нас можеше да се зарази, това щеше да е станало досега.

— Надявам се, не сте се заразили. Мисля, че той вече не можеше да бъде спасен.

— Казах ти, че не е така!

— А аз трябваше да ти повярвам, така ли, дезертьоре? — рече засмяно Твлкав. — На човек, в чиито очи тлее омраза? Ти би ме убил — той сви рамене. — Не ме е грижа. Стига да сте здрави, докато дойде време за продажба. Ще ме благославяте, че ви спасих от болестта на този човек.

— Ще благославям кладата ти, когато я издигна със собствените си ръце — отвърна Каладин.

Твлкав се усмихна и се запъти обратно към огъня.

— Поддържай яростта си, дезертьоре, поддържай силата си. Те ще ми донесат добри пари, когато пристигнем.

Не и ако не доживееш дотогава, помисли Каладин. Твлкав винаги сгряваше последната вода от ведрото, което ползваше за робите. В нея си вареше чай, окачвайки я над огъня. Ако Каладин се постараеше да пие последен от робите и след това стриеше листата и ги пуснеше в…

Каладин застина и погледна ръцете си. В гнева си беше забравил, че стиска черната жлъчка. Беше изтървал листата, докато блъскаше по дъските. Само няколко малки парченца бяха полепнали по дланите му, но не бяха достатъчно, за да подействат.

Той се завъртя и погледна назад; подът на клетката беше мръсен и покрит с нечистотии. Ако парченцата бяха паднали там, нямаше начин да ги събере. Вятърът се надигна внезапно и отвя праха, трохите и нечистотиите от фургона навън в нощта.

Каладин се провали дори и в това.

Отпусна се назад, с гръб към дъските, и сведе глава. Разгромен. Проклетото вятърно духче продължаваше да се стрелка около него и изглеждаше объркано.

3

Градът на камбаните

„Един мъж стои на ръба на скалата и гледа как родната му страна рухва. Водите бушуват долу, толкова далече под него. И той чува детски плач. Това са неговите сълзи.“

Записано на четвърти Танатес, година 1171, тридесет секунди преди смъртта. Обектът е уважаван каменоделец.

Карбрант, Градът на камбаните, беше място, което Шалан никога не си беше представяла, че ще посети. Макар често да мечтаеше за пътешествия, очакваше да прекара младежките си години затворена в семейното имение, откъдето да бяга само в книгите от бащината библиотека. Очакваше да се омъжи за някой от съюзниците на баща си и да прекара остатъка от живота си затворена в неговото имение.

Но очакванията са като крехки глинени съдове. Колкото по-силно ги стискаш, толкова по-вероятно е да ги счупиш.

Оказа се останала без дъх, притиснала подвързания с кожа скицник към гърдите си, докато докерите теглеха кораба в пристанището. Карбрант беше огромен. Построен на стръмен хълм, градът беше клиновиден, сякаш издигнат в голяма цепнатина, с отворената страна към океана. Сградите бяха солидни, с квадратни прозорци и изглежда бяха построени от някаква глина или хоросан. Може би крем? Боядисани бяха в светли цветове — най-често червени и оранжеви, но тук-там имаше и сини и жълти.

Вече чуваше чистите гласове на камбаните, поклащащи се на вятъра. Трябваше да наведе глава назад, за да погледне най-високата част на града; Карбрант надвисваше над нея като планина. Колко ли хора живееха в подобно място? Хиляди? Десетки хиляди? Тя отново потръпна — уплашена, но развълнувана — после усърдно примигна и запечата образа на града в паметта си.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)