Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Пък черноокият хевсурец до него се кланя на прелетните птици — ще рече, на душите на прадедите си. Той е от грузинците.
До хевсуреца спорят арменци — ония с големите, мъжествените носове. Ако не спореха помежду си, щяха да завладеят света. Земите им са едни камъни — на такава земя могат да оцелеят само хора упорити, твърдоглави, проклети, които ваят камъка като глина. Те са и добри войници.
А до тях — тези с чудноватите разкривени лица и сламените коси, тези, дето те гледат, сякаш не те виждат. Това са ефталити, останки от велик народ, който сънува само миналото си. Женят се десет ефталитски жени за десет мъже ефталити — и всяко дете има десет майки и десет бащи. Те са приели за свой бог Буда — един индус, а пък се знае, че Буда никога не е говорил за бога, само за хората.
И Аспарух за пръв път поспря коня си, когато видя, че на ръба на лагера, на границата с бялата степ, странник търкаля колело, цялото обкичено с пера. А десетина души от десетина народа бяха коленичили върху леда и пускаха стрели към колелото. Някои стрели се забиваха в спиците, някои преминаваха през колелото и се плъзгаха по леда. После стрелците се надвесиха над замрялото колело и гледаха забитите стрели, а някои вадеха от кесиите си монети и ги даваха на двама засмени стрелци. И детето Аспарух се загледа в чудната игра, но така и не разбра кой печели — който улучи колелото или който прокара стрела между спиците. Баба Акага видя погледа му и се усмихна, но смях не се чу. И каза на Аспарух:
— А сега гледай тези, с лица бели като черепи, пък очите им са сини, сякаш през орбитите на черепите се вижда ясно небе. Едните са нашенски готи — живеят на юг, край нашето море, другите са лангобарди. Ще разбереш що за хора са, щом основателят на тяхното царство Албоин накарал жена си Розамунда да пие от черепа на баща си и тя го заклала с помощта на оръженосеца му, а после дала на оръженосеца чаша с отрова, но той се досетил и я принудил да допие чашата. Тъй всички измрели. До тях има други търговци от племената на франките. Но кои са царствата им, не мога да различа, пък и те съвсем твърдо не го знаят.
Ето най-после и славяни — ония, русите, гръмогласните, в мечите кожуси, които имат бради като старци, а се смеят като деца. Ти си чувал за славяните, защото конете ни стигат до северните лесове, където започват техните земи. Говорила съм с много славяни — и с пленници, и с роби, и с търговци, но все не мога да разбера как могат да живеят в мрака на горите, където не се вижда ни изгрев, ни залез, вместо да излязат на слънчевата степ. Тези славяни са от племената вятичи, радимичи и северяни, а всички славяни се делят на племена, повече дори от народите в Кавказ.
Високите руси мъже с тях, облечени в гладки кожи, не са славяни. Това са варяги, които живеят толкова на север, че там слънцето половин година лежи замръзнало в ледовете, затова те имат мрачни лица, а и боговете им са мрачни, та луди, и все се канят да погинат. Боговете на славяните приличат на индийските богове, трябва някога бащите и майките им да са лежали под една завивка.
А ето ги и нашите степняци, на края на общия стан, по-близо до широкото, та да могат мигом да възседнат конете си. Степта е приютила всички — и ония синеоки авари с коси до раменете, които славяните наричат обри — а на славянския език „обър“ значи „великан“. Ония пък са тюркути — ей го оня, с червеното лице, а е червен, защото като дете са го драли да не му расте брада. Ето чернооките хазари, с които имаме общ корен и разбираме езика си. Смешното е, че това не са истински авари, истинските са далеч на изток, до Китай, а тия преди сто години се нарекли на тяхно име и са забравили кои са били. Още по-смешно е, че тюркутите се смятат повелители на два каганата, а сега имат само ездачи и коне, без шатри, защото шатрите с жените и децата им останаха в ръцете на китайците. И тюркутите уж са гости на хазарите, пък гостите са по-силни от хазаите си. А най-смешното е, че хазарите, с които имаме общ език, всъщност станаха най-опасните ни врагове…
Ето угри и уйгури, тибетци и нушиби, ето…
Тогава Акага спря да говори, защото забеляза, че душата на Аспарух е препълнена, та той вече не вижда и не чува. И тя му рече:
— Запомни ли?
Аспарух въздъхна и отвърна:
— Нито дори една десета част.
И Акага му рече:
— Не се страхувай, всеки човек и всяка дума ще се върнат при тебе, когато останеш сам и потънеш в размисъл. Ако не се върнат днес, ще се върнат утре или след година. Ти си като ловец, попаднал сред ято птици. И ловецът стреля, събира и окачва на пояса си, та няма време да спре, да оскубе дори една птица, за да я опече, та да се подкрепи. Но когато се върне вкъщи, той непременно ще седне и една след друга ще опита всички птици.