Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Тези чужденци са пратеници на разни народи, а други са търговци от всички страни, дошли да поднесат своите дарове на Кубрат, великия хан на всички болгари.
7.
После Аспарух и Акага се измъкнаха от тълпата край ристалището и тръгнаха през лагера на чужденците. И Аспарух не можеше да види целия лагер, та погледът му се стесни като лъч и той гледаше като през тесните прорези на оногурските черни маски. Той не видя целия камилски керван, воден от свирепа тангутска камила — жълта на сиви петна. Видя само, че под корема на първата камила се люлееше с глух звън меден звънец, и потрепера, като разбра, че езикът на звънеца е пречупена на две човешка бедрена кост, която биеше медта със сухата си става — сякаш мъртвият клетник не беше се находил като жив, та костите му се люлееха по пътищата на степта.
Акага говореше:
— Гледай и запомняй тези хора — от гънките на чудните им дрехи още не са се изсипали песъчинките на далечни земи и още не са изветрели уханията на странни треви. Ето там спрели за разговор синовете на три велики народа — ромеец, арабин и китаец. Оня висок бледен човек в коравата като дъска дреха — това е ромеец. Пази се от ромеите — макар сега те да са в мир с болгарите. Ако пъхнеш двете си длани в устата, ти ще имаш в устата си десет пръста. Така ромеецът има в устата си десет езика. Богът на ромееца се казва Христос — говорила съм ти за него, разпнатия, който казвал, че всички хора са братя. Срещу ромееца е арабинът — оня сухият, мургавият, в бялата дреха. Преди тридесет години никой не беше чувал за арабите, сега те имат царство, по-голямо от ромейското. Пази се от арабите, защото техният халиф е казал — ние, мюсюлманите, ще ядем покорените народи, докато сме живи, а когато ние умрем, нашите деца ще ядат техните деца, докато те са живи. Богът на арабина се казва Аллах — той пък брои за свой враг всеки, който не му се подчини. Третият човек — оня ниският, жълтият, това е китаецът. Такива са те — мълчат и слушат, кланят се и се усмихват. Не вярвай и на китайците. Китай има шестстотин тридесет и четири военни окръга и всеки окръг дава хиляда войници. Какво ще правят толкова войници, ако не влязат в земите на съседите си? А ние, болгарите, хиляда години сме били съседи на китайците…
— А човекът, встрани от тримата, оня, дето се прави, че не чува, пък чува всяка дума, оня прегърбеният, дето не е гърбав, пък се преструва — той не може да е от друг народ, освен от еврейския. Трудно ми е да ти кажа къде е родината му, защото евреи има навсякъде. Чудното е, че богът на ромеите и на още сто народа бил евреин, а самите евреи не го признават за бог.
— Ето ония, загърнати до ушите, които се топлят на огъня, всички са индуси, само двама са от хората на лъвовете, те живеят на голям остров до Индия. Пламъците на огъня са един от техните богове, нарича се Агни, а освен него имат кой знае колко богове — с много ръце, хоботи и с крокодилски глави. Или крокодилите бяха богове на египтяните? А огънят е единственият бог на онзи висок снажен мъж, с къдравата брада, боядисана цялата червена. Това не е багра от оногурски деца, той сам си я боядисва с къна. Това е персиец — преди двадесет години светът трепереше пред Персия, а сега я владеят арабите… Слушаш ли, или заспа?
Аспарух се стресна и каза:
— Слушам, майко.
И Аспарух не виждаше, че както бяха различни хората, толкова бяха различни и шатрите им — бели, черни, червени шатри — едноцветни, пъстри или на ивици — от кожа, вълна и платно. Той гледаше само огньовете, които горяха пред шатрите — а блясъкът на небесната и на отразената светлина беше така ярък, че сякаш невидима сила пояждаше черните пръчки, защото прозрачните пламъци не се и забелязваха.
Акага говореше:
— Гледай и слушай — там са събрани народите от планината Кавказ. Толкова са много, че за да ги изброиш, трябва да потопиш краката си в студена вода, а главата си да вържеш с мокра кърпа, за да не се пръсне. Майка ми казваше, че са сто и два народа, но мисля, че са повече, а и те не кротуват на едно място, ами шават, гризат се, тъпчат се — като бръмбари в кратунка. Някога, когато потопът залял земята, хора от разни народи се спасили по върховете на Кавказ, и понеже планината не е степ, където всичко се лее и се смесва, а в една долина може да влезеш през един проход само в един месец в годината, там всеки народ има свой език и се големее колкото за цяло царство. Ето ония — гъвкавите като тръстики, с навирените от гордост бради — това са алани. Някога степта от край до край е била аланска, сега аулите им в планината са така нагъсто, че като пропее един петел, чуват го в десет села и след миг кукурига цяла Алания. Така им се пада, щом се кланят на меч, забит в земята, а светилищата им са обградени от еленови рога.