Наследството на Болейн

Това е явна лъжа, тъй като вали цяла нощ, а сега дъждът се усилва и започва да се сипе градушка. Но всички предпочитат да вярват, че изгарям от нетърпение да видя краля, моите дами ме загръщат в дрехи възможно най-добре и поемаме по пътя, който наричат Уотлинг Стрийт, към Кентърбъри.

Самият архиепископ, Томас Кранмър, внимателен човек с любезна усмивка, ме посреща на пътя извън града и язди успоредно с носилката ми, докато изминаваме последната половин миля. Взирам се през проливния дъжд: това е бил големият поклоннически път, по който вярващите са отивали до параклиса на свети Томас Бекет в катедралата. Виждам шпила на катедралата много преди да съм видяла дори градските стени: толкова висока и красиво построена е тя, а светлината достига до нея през тъмни облаци, сякаш Бог докосва това свято място. Тук пътят има настилка и всички къщи покрай него са били построени, за да подслоняват поклонниците, които идвали от цяла Европа да се молят в прекрасния параклис в катедралата. Някога — само преди няколко години — това е било едно от най-светите места на тази земя.

Сега всичко е променено. Толкова променено, сякаш са се отрекли от църквата. Майка ми ме предупреди да не коментирам какво сме чули за големите промени, направени от краля, нито пък това, което виждам — колкото и стряскащо да е то. Лично специалните пратеници на краля нахлули в параклиса на великия светец и взели съкровищата, поднасяни там като дарове. Влезли и в хранилищата и осквернили самия саркофаг с тялото на светеца. Говори се, че извадили многострадалното му тяло и го захвърлили на бунището извън градските стени — толкова твърда била решителността им да унищожат това свято място.

Брат ми би казал, че е хубаво, че англичаните са обърнали гръб на суеверието и папистките ритуали, но той не вижда, че къщите за поклонниците са превърнати в бардаци и ханове и че пътищата към Кентърбъри гъмжат от просяци, които нямат къде да отидат. Брат ми не знае, че половината къщи в Кентърбъри са служели като приюти за бедните и болните, че църквата е плащала бедните поклонници да отсядат и да бъдат лекувани там и че монахините и монасите са прекарвали живота си в служба на бедните. Сега нашите войници трябва силом да си проправят път през роптаеща тълпа от хора, търсещи святото убежище, което им е било обещано: но всичко това вече го няма. Внимавам да не казвам нищо, когато нашата процесия минава през големите порти и архиепископът слиза от коня си, за да ме приветства в красива сграда, която явно е била абатство, навярно само до преди месеци. Оглеждам се, докато влизаме в красива зала, където пътниците сигурно са били хранени и поени без заплащане и където са се хранели монасите. Знам, че брат ми иска да отдалеча тази страна още повече от суеверието и папството, но той не е видял какво е унищожено тук в името на реформата.