![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Самата стая обаче бе доста внушителна. През високите от пода до тавана прозорци, които изглежда бяха единствената по-значителна промяна, направена в къщата, влизаше прекрасната светлина на Севера, помисли си Маги. Когато Нюела бе настояла да донесе със себе си материалите си за скулптуриране, тя й беше обещала, че дългата маса ще й служи идеално за работно място. Въпреки увереността си, че нямаше да ги използва, за да зарадва Нюела, тя бе донесла двадесеткилограмова туба с мокра глина, няколко арматури — рамките, върху които се изграждаха фигурите, и инструментите си.
Маги спря за миг, размишлявайки. Можеше на тази маса да извае главата на Нюела. Наоколо имаше достатъчно скорошни нейни снимки, които да използва за модел. За какво ли пък са ми потрябвали, помисли си Маги. Струваше й се, че лицето на Нюела ще остане завинаги запечатано в паметта й. Нямаше никакви по-особени планове, освен да посещава Грета и да почисти къщата. Доколкото си спомням, ще бъда тук до другата неделя, така че няма да е зле да имам с какво да се занимавам, каза си тя, а какъв по-добър обект от Нюела?
Посещението в „Латъм Майнър“ и времето, прекарано с Грета Шипли, я бяха убедили, че безпокойството, което смяташе, че е доловила в поведението на Нюела, е било просто резултат от тревогата й за последиците от радикалната промяна в живота й, ако продадеше къщата си и се преместеше да живее в резиденцията. Изглежда няма какво друго да я е тормозило, реши тя. Поне аз не виждам такова.
Въздъхна. Е, за жалост няма как да бъда сигурна. Но ако наистина е било случайно нападение, не е ли било рисковано престъпникът да убие Нюела и после да се бави, за да претърсва къщата? Онзи, който е бил тук, не може да не е доловил уханията на храна и да не е видял подредената за гости маса. Логично е убиецът да се е страхувал да не би някой да пристигне, докато той претърсва къщата, каза си тя. Освен ако той вече е знаел, че вечерята е трябвало да започне в осем часа и че аз също ще пристигна горе-долу по това време.
Удобен момент, заключи тя. Без съмнение е бил такъв за някой, който е знаел плановете за вечерта — а може би дори е бил част от тях.
— Нюела не е убита от случаен крадец — промърмори Маги. Мислено си припомни хората, поканени на вечерята.
Какво знаеше за тях? Всъщност — нищо. Като се изключеше Лаям; той бе единственият, когото наистина познаваше. Той беше и причината отново да се срещне с Нюела, а за това щеше да му бъде благодарна до гроб. Радвам се, че и той е на моето мнение за братовчед си Ърл, помисли си тя. От появяването му тук наистина ме побиха тръпки.
Следващият път, когато говореше с Лаям, щеше да го попита за Малкълм и Джанис Нортън. Дори за краткия миг, когато тази сутрин бе поздравила Джанис в „Латъм Майнър“, тя бе доловила нещо странно в изражението на тази жена. Може би гняв. Заради провалилата се продажба? — зачуди се Маги. Но сто на сто в Нюпорт можеха да се купят много подобни къщи. Надали беше заради това.
Маги се приближи до дървената маса и седна. Погледна скръстените си ръце и осъзна, че я сърбяха да се захване с глината. Бе открила, че винаги когато се опитваше да разгледа задълбочено някой въпрос, работата с глината й помагаше да намери отговора или поне да стигне до някакво решение.
Днес нещо я беше озадачило — нещо, което беше забелязала подсъзнателно. Мозъкът й го бе регистрирал, но в дадения момент то не й беше направило впечатление. Какво можеше да е? — запита се тя. Миг след миг проследи деня си — ставането, бързия оглед на първия етаж на „Латъм Майнър“, срещата й с д-р Лейн и пътуването с Грета Шипли до гробищата.
Гробищата! Маги се изопна в стола си. Това беше! Замисли се. Последният гроб, на който отидоха, този на госпожа Райнлендър, която бе починала преди две седмици. Забелязах нещо там.
Но какво? Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети кое бе станало причина за тревогата й.
Утре сутринта ще отида отново на гробищата и ще се огледам, реши тя. Ще си взема фотоапарата и ако не се сетя какво ме разтревожи, ще направя снимки. Може би онова, което не ми дава мира, ще изплува, докато ги проявявам.
Беше изморителен ден. Тя реши да се изкъпе, да си направи бъркани яйца, после да си легне и да почете пак от книгите за Нюпорт.
Докато слизаше на долния етаж, чу телефонът в спалнята на Нюела да звъни. Спусна се да вдигне слушалката, но бе възнаградена само с едно решително изщракване в другия край.