Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

[* От израза — да се родиш със сребърна лъжица в устата, означаващ — в богато семейство. — Б.пр.]

[** Кораба, с който са пристигнали първите заселници в Америка. — Б.пр.]

Аристократите от „Латъм“ обаче се различаваха от Малкълм в едно много съществено отношение. Те не бяха почивали на генеалогичните си лаври, а си бяха направили труда да натрупат свое собствено богатство. Или се бяха оженили за пари.

Но не и Малкълм, помисли си тя. О, не, не и красивият, елегантният, изисканият, толкова добре възпитан Малкълм! На сватбата си тя бе обект на завист от страна на приятелките си — като се изключеше Ан Еверет. В онзи ден, в дамската тоалетна на яхтклуба, бе чула Ан да говори пренебрежително за Малкълм, като го бе нарекла „абсолютна кукла Кен“.

Тази забележка се беше запечатала в мозъка й, защото дори тогава, в онзи, както се предполагаше, най-щастлив ден в живота й, облечена като принцеса в купища метри сатен, бе осъзнала, че това беше истина. Казано с други думи, тя се беше омъжила за жабока. И после прекара повече от тридесет години, опитвайки се да измами реалността. Каква загуба на време!

Години, през които бе организирала задушевни вечери за клиенти и потенциални клиенти, само за да види как те поверяват доходните си сметки на други адвокати, оставяйки на Малкълм трохите. А сега нямаше даже и трохи.

Ето я накрая и последната обида. Въпреки цялата й лоялност към него през всичкото това време, след като знаеше, че би се справила много по-добре сама и все пак бе пазила упорито малкото гордост, която й беше останала, тя бе осъзнала, че той е лапнал по секретарката си и си прави планове да се отърве от нея.

Де да беше наистина мъжът, за когото вярвах, че съм се омъжила, мислеше си Джанис, докато избутваше стола назад и се изправяше, раздвижвайки схванатите си рамене. Нещо повече, де да беше мъжът, за когото той се смята! Тогава наистина бих имала принца.

Тя приглади полата си, изпитвайки известно удоволствие от усещането за тънката си талия и тесния ханш. В началото на брака им Малкълм я беше сравнил с породиста кобила — стройна, с дълга шия, хубави крака и добре оформени глезени. Красива породиста кобила, бе добавил той.

Като млада наистина бе красива. Е, и какво й бе донесло това, помисли си мрачно.

Поне тялото й все още беше в отлична форма. И то не защото редовно посещаваше минерални бани, нито пък защото прекарваше приятни дни на игрището за голф със заможните си приятелки. Не, тя бе прекарала съзнателната част от живота си в работа и то в усилена работа — първо като агент по недвижими имоти, а после, през последните пет години, като счетоводителка тук.

Спомни си как като агент по недвижими имоти, въздишаше по разни къщи, които се продаваха на безценица, защото хората имаха нужда от пари в брой: „Само да имах парите…“